Избрани творби в три тома, том 2

— Разбирам — увери я отново тихо той.

Сали Каръл се усмихна и обърса очите се с крайчеца на кърпичката, която се подаваше от предник му джоб.

— Нали не се чувствуваш потиснат, любими? Дори когато плача, аз съм щастлива тук и получавам някаква сила от това.

Ръка за ръка те се обърнаха и бавно се отдалечиха. Намерили мека трева, тя го привлече до себе си на една пейка, с гръб към останките от ниска, порутена стена.

— Ще ми се тези три баби да се махнат — оплака се той. — Искам да те целуна, Сали Каръл.

— Аз също.

Те изчакаха нетърпеливо, докато трите приведени фигури си отидоха, и тя го целуна, и небето сякаш се загуби, и всичките й усмивки и сълзи изчезнаха в унеса на безконечните мигове.

После те си тръгнаха бавно заедно, а на ъглите здрачът играеше на дама с края на деня.

— Ще дойдеш някъде в средата на януари — каза той — и ще останеш най-малко месец. Ще бъде разкошно. В разгара на зимния карнавал и ако наистина не си виждала истински сняг, това ще бъде страната на феите за теб. Ще караме кънки и ски, ще се спускаме с тобоганя и шейни, ще има всякакви факелни шествия на снегоходки. Такива не е имало от години, така че ще ги направят за чудо и приказ.

— Ще ми бъде ли студено, Хари? — попита неочаквано тя.

— Няма, разбира се. Може да ти замръзне нослето, но няма да трепериш от студ. Там студът е здрав и сух.

— Мисля, че аз съм лятно дете. И не обичам студа, който не съм видяла.