Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Наистина съм ти много задължен, Ъруин — каза Ръсти, докато двамата крачеха след висшия офицер от охраната до централната сграда на Индипендънс авеню 800. — После ще ти обясня подробно всичко.
— Само гледай да не ме забъркаш в някоя каша — отвърна Сюърд. — Вкарвам те където трябва и веднага изчезвам оттук.
— Време за голф ли? — ухили се Ръсти.
— Не, нещо много по-приятно, разходка с яхта в компанията на прелестна дама с изящни форми и дантелени бикини, които веднага ще смъкна от тялото й.
— Ъруин, ти си женен човек! Пък и не е ли малко хладничко за плажни подвизи? Декември е, ако не ти е известно.
— Въпросната дама е благоверната ми съпруга — усмихна се Сюърд. — Освен това кабината на яхтата е добре затоплена.
Стигнаха подземието, където заседаваше мозъчният тръст на операцията, и се сбогуваха. Някой беше уведомил Джонатан Рот за посещението и той чакаше пред вратата.
— Доктор Сандърс — посрещна го Рот, без да му подаде ръка, — да влезем в тази зала. Какво ви води насам? Надявам се, че наистина е нещо неотложно, щом сте решили да не използвате обичайните ни канали в Лангли.
Ръсти отмина укора с мълчание.
— Очаква се президентът да се върне след около половин час — продължи Рот, — тъй че все пак имаме известно време на разположение.
— Не, сър. Искам да кажа, нямаме време за губене. — Седнаха на масата и Ръсти подаде на Рот дискетата. — Взех това от Лангли, защото се страхувах, че информацията ще бъде унищожена. Може и да греша, но според мен някой в компанията е замислил изключително опасна незаконна операция.
Рот повдигна вежди.
— Разкажете ми по-подробно, докторе. Какво точно сте открили?
Ръсти сподели съмненията си за произхода на предупреждението от Кайро и описа компютърната програма, която бе заложил в заседателната зала в Лангли.
— Да си призная, и на мен ми направи впечатление бързата реакция от Кайро — каза Рот. — Ако съобщението е изпратено от някой от нашите хора в Лангли, както подозирате вие, това би обяснило нещата. Но какво пречи самата информация да е достоверна, макар и предадена по нетрадиционен начин?
— Да, сър, аз също мислих по въпроса. Независимо откъде идва, информацията може и да е вярна и „Ал Акба“ наистина да готви покушение върху боинга. Нещо повече, смятам, че терористичната акция вече е в ход.
— Защо? Имате ли някакви доказателства? Не сме получили други сведения в подкрепа на първото съобщение.
Ръсти посочи дискетата.
— Ето ви доказателството, сър. Там е записано послание на арабски език, изпратено от Лангли на неизвестен адресат. То съдържа координатите на определена точка от полетния план на „Куантъм“-66 над Атлантическия океан, както и очакваното време на преминаване през нея — след по-малко от час. Ако съм прав, в момента някой причаква боинга в тази точка, за да го взриви.
— Доста смело твърдение, докторе. Ами ако грешите?
Ръсти сви рамене.
— Е, тогава просто рискуваме да се поизложим малко, като накараме командира да промени курса или изпратим натам изтребители. Всъщност вече е късно и за изтребители, надали ще успеят да стигнат навреме.
— Значи предлагате да отклоним „Куантъм“-66 от въпросното място, така ли? А какво пречи нападателят, ако има такъв, по радара да проследи промяната в курса и да продължи да преследва самолета?
— Нищо, сър, но просто нямаме друг избор.
Рот забарабани с пръсти по масата.
— Сър, тези хора не се шегуват. Вече нахлуха в дома ми да търсят дискетата. — Ръсти разказа за отправените по телефона заплахи, а Рот през цялото време си водеше записки в тефтерчето. — Те играят извън всякакви правила. Според мен крайната цел е „Ал Акба“ да извърши една самоубийствена акция, която няма да има дори оправданието, че по същество е акт на милосърдие към обречените — аутопсията на професора не потвърди наличието на активно вирусно заболяване. Ако не спрем терористите, ставаме съучастници в масово убийство, при това подпомогнато от ЦРУ. Сигурен съм, че президентът никога не би разрешил подобна акция.
— Що се отнася до аутопсията — Рот прехапа устни, — нали бяхме на едно мнение, че отрицателните резултати всъщност не означават отсъствие на вируса? Все пак няма съмнение, че професорът е бил изложен на заразата.
— Да, сър, но отрицателните резултати по-скоро подкрепят моето становище, че хората в самолета не са непременно обречени. Независимо от това, че на стюардесата още във Франкфурт й се сторило, че професорът е болен, той пак може да е умрял от инфаркт, а не от вирусно заболяване. И дори да е бил носител на вируса, не е задължително да е заразен за околните.