Пътят на Патриарха

Обърна майсторски жребеца си и се отправи в галоп към групата си, която вече се обръщаше, за да се върне при основната войска.

— Това не беше най-умното ти действие — отбеляза Джарлаксъл.

— Нима не искаш точно това? — отвърна Ентрери. — Война с крал Гарет?

— Не бих казал.

Лицето на Ентрери се изкриви от съмнение.

— Смятал си да спазариш добрите ни дела за независимо кралство за Джарлаксъл?

— За крал Артемис — поправи го мрачният елф.

— Вярваш, че Гарет ще позволи на мрачен елф да властва над кралство в рамките на онова, което в момента нарича свое владение? — продължи Ентрери, пренебрегвайки поправката. — Ти си по-голям глупак, отколкото съм мислил — и преди си имаше извинение в лицето на Креншинибон. Какво е сегашното ти извинение освен окаяната глупост?

Джарлаксъл го изгледа продължително, а тънките му устни се извиха в усмивка. Обърна се наполовина и погледна в двора отдолу, после вдигна ръка и я сви в юмрук.

Надзирателите се задействаха и размахаха камшици, докарвайки до лудост пушечното месо. Чу се силно скърцане, веригата издрънча в протест и масивната решетка, която блокираше главната порта на замъка Д’аерте, се вдигна.

— Показани ми бяха два пътя — обясни Джарлаксъл на Ентрери. — Единият ще ми позволи да действам от сенките, до голяма степен както винаги съм правил. Да намеря собствената си ниша тук, в земите на Кървав камък, удобно зад силните на деня — може да послужа на Цитаделата на убийците, макар и в много по-различен аспект от представите на Кнеликт. Може би тогава щях да убедя Кимуриел, че тази земя си струва усилията и двамата заедно щяхме да поведем Бреган Д’аерте към абсолютно господство в подземния свят на земите на Кървав камък, подобно на онова, което бяхме постигнали за кратко в Калимпорт и определено правим в мрака на Мензоберанзан от близо два века. — Завърши със смях и добави: — Ще си струва усилието дори само за да видя как Кнеликт моли за вечната си душа.

Джарлаксъл се спря и се вгледа в приятеля си. Под тях портите на замъка се отвориха и триста гоблини и коболди, злочестото пушечно месо, зад които имаше само болка и смърт, а насреща им — армия, изправена в очакване, се изсипаха на полето и се хвърлиха в атака.

— А другия път? — подкани го нетърпеливо Ентрери.

— Онзи, по който вървяхме — обясни Джарлаксъл. — Автономност. Кралство Д’аерте, представено на крал Гарет и останалите сили в земите на Кървав камък, открито и легитимно. Сестринско и съюзно кралство на север от Дамара, живеещо в хармония с Дамара и Палишчук.

— Смяташ, че биха приели кралството на мрачен елф? — Ентрери не направи усилие да скрие скептицизма в гласа си, което предизвика самодоволно подсмихване от страна на Джарлаксъл.

— Струваше си да се опита, тъй като намирам другата опция за… скучна. Не си ли съгласен?