Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Отсъствието на краля не бе разубедило Джарлаксъл да се заиграе с дворцовата мода. Бреган Д’аерте бяха донесли мебелировка, с която скоро обзаведоха всяка стая в замъка. Джарлаксъл седеше на трона на Ентрери, произведение в лилаво и синьо, изработено от гигантско гъбено стъбло с шапката, използвана като облегалка под формата на ветрило. Наоколо бяха разположени други по-малки столове, включително един директно пред трона, в който се бе разположил Кимуриел.
Навсякъде около тях мрачни елфи закачаха гоблени по стените, едновременно за да попречат на проникването на дразнещата дневна светлина и да смекчат бушуването на хапещия бриз. Гоблените не показваха някакви сцени, бяха просто фин черен плат, защото бяха сгънати наполовина и долната им част бе прикрепена към горната. Изражението на Кимуриел и на останалите мрачни елфи припомни на Джарлаксъл, че изисква доста от бившия си отряд, като ги кара да дойдат в такава негостоприемна обстановка.
— Пристигна доста бързо, предвид размера на армията му — отвърна Джарлаксъл. — Изглежда, че нашето съобщение му е направило впечатление.
— Размаха ранен бик пред гладен хищник — отбеляза Кимуриел, цитирайки стара поговорка от Мензоберанзан. — Този човек, Гарет, напада с решителността на матрона майка. Много необичайно за расата му.
— Той е крал паладин — обясни Джарлаксъл. — Не по-малко предан е на своя бог, отколкото беше майка ми, дано Лолт измъчва душата й вечно, на Кралицата на паяците. Повече от предаността, която може да се очаква от падналия дом на Облодра, разбира се.
Кимуриел кимна и каза:
— Благодаря ти.
Джарлаксъл се разсмя високо.
— Значи си предвидил този ход на Гарет — размисли се Кимуриел и в гласа му се долови остра нотка. — Въпреки това ми позволи да похабя огромни ресурси в отварянето на множество портали до това отвратително място? Цената на тези платове ще бъде заплатена от твоята съкровищница, Джарлаксъл. Освен това имам минимален екип, който действа в Мензоберанзан в разгара на търговския сезон, и почти всичките ми магьосници са изцяло заети в транспортирането на продоволствия, войни и пушечно месо за твоя поход.
— Не, не знаех, че ще тръгне на поход — обясни Джарлаксъл. — Подозирах, че може да се стигне дотам, макар да признавам, че скоростта на реакцията на Гарет ме изненада. Очаквах тази решителна среща да се състои не по-рано от пролетта, ако въобще се състои.
Кимуриел потърка гладката си тясна брадичка и погледна настрани. След като размисли за момент, кимна почтително на бившия си господар.
— Имаше огромна потенциална печалба и нищо за губене — добави Джарлаксъл.
Кимуриел не изрази несъгласие.
— Отново си припомням защо Бреган Д’аерте не намериха за уместно да те убият — изрече той.
— Въпреки че ме считате за дразнител?
Кимуриел се усмихна — едно от малкото изражения, които Джарлаксъл някога бе виждал върху бездушното му лице.
— Това няма да е нищо повече от малко неудобство с някаква печалба може би. Винаги когато Джарлаксъл има идея, Бреган Д’аерте са гъвкави в решенията.
— Има причина зарът да има шест страни, приятелю.
Няма тръпка, когато всичко е сигурно.
— Но печалбата трябва да е от повече от една от шест страни — отбеляза Кимуриел. — Джарлаксъл, когото познавах в Мензоберанзан, нямаше да заложи, освен ако четири от страните не носеха някаква печалба.
— Нима смяташ, че до такава степен съм променил навиците или шансовете си?
— Има я случката в Калимпорт.
Джарлаксъл кимна в знак на съгласие.
— Но, разбира се, ти бе омаян от могъщ артефакт — изрече Кимуриел. — Не можеш да бъдеш обвиняван.
— Много си великодушен.
— И както винаги накрая Джарлаксъл излезе победител.
— Това е добър навик.
— И направи мъдър избор — каза Кимуриел.
— Имаш високо мнение за себе си.
— Малко от нещата, които казвам или мисля, са мнение.
„Вярно си е“, призна безмълвно Джарлаксъл. И точно поради тази причина се бе погрижил Рай-ги, темпераментният и непредвидим магьосник, да е мъртъв, а Кимуриел жив и начело на Бреган Д’аерте по време на творческата почивка на Джарлаксъл.