Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Битката, по-скоро клането, приключи за минути, а нападението бе спряно. Гоблини и коболди се търкаляха мъртви или умиращи, с изключение на малцината, които бяха коленичили на земята с вдигнати във въздуха ръце и молеха за милост.
От другата страна на полето решетката бе паднала обратно на мястото си и портите бяха затворени.
— Внимавайте за следващата вълна! — извика Дугалд и други поеха призива му. — Пазете се от гаргойлите!
Но нищо подобно не последва. Нищо. Замъкът се издигаше пред тях, огромен и мъртвешки тих. Статуите на гоблини, разположени по стените, надничаха зловещо навън, но само като застинали, безопасни камъни.
Зад тях не се долавяше никакво движение.
Над стената се понесе нов залп от стрели, последван от втори, но дори да бяха ударили нещо различно от вътрешните стени или празната земя, не се чуха викове на болка и агония, които да го потвърдят.
— Задръжте огъня! — извика Гарет и заедно с част от другите бойци тръгна обратно, за да възстановят предишните си редици. Кралят паладин хвърли презрителен поглед към замъка на крал Артемис I, докато яздеше, смятайки, че наблюдението на Кейн е било съвсем точно.
Но освен това знаеше, че няма нито търпението, нито провизиите да поддържа подобна обсада.
Ентрери и Джарлаксъл чуха тракането на стрелите по вратата на централната сграда на замъка и убиецът се почувства доволен, че се е сетил да затвори след себе си поправените порти.
В главната зала на приземното ниво Кимуриел и неколцина други мрачни елфи очакваха двойката и Ентрери не можа да удържи киселото си изражение при вида на омразните създания.
— Няма да чакат дълго — обърна се Кимуриел към Джарлаксъл на езика на мрачните елфи и Ентрери се разтревожи, че все още разбира този парадоксално лиричен език. Как бе възможно толкова зли създания да звучат така мелодично? — Гарет няма да прояви търпение със зимните ветрове, бушуващи наоколо. Веднага щом разберат, че нападението ни не е било просто диверсия за по-голяма атака, очаквай да се появят бързо-бързо. Мъкнали са обсадна техника в продължение на мили и няма да оставят тези катапулти мълчаливи.
— Ние, разбира се, сме подготвени.
— Ние сме последните — отвърна Кимуриел. — Порталът в долната зала едва се крепи. Време е да избираш, Джарлаксъл.
— Да избираш какво? — обърна се към спътника си Ентрери, използвайки общия език на Горния свят.
Това въобще не изключи говорещия го свободно Кимуриел.
— Да избере между бягството и пробуждането на пълната мощ на замъка — отвърна той на същия език със съвършена модулация, после премина на езика на мрачните елфи, обръщайки се към Джарлаксъл: — Ще пробудиш ли Уршула?
Джарлаксъл се замисли за малко. Още един залп се изсипа върху замъка. Няколко стрели изтрополиха по вратата.
— Можем да поведем страховита битка — изрече Джарлаксъл. — С Уршула и гаргойлите, с немъртвите, които ще отвърнат на призива ми, можем да нанесем сериозни поражения на врага. А с пълната сила на Бреган Д’аерте няма съмнение, че ще победим.
— Ползата ще е временна и няма да си струва цената — отвърна Кимуриел. — Нямаме подкрепления, а Дамара принадлежи на поданиците на крал Гарет, които няма да стоят безучастни. А и Гарет вероятно е сключил много договори, които ще мобилизират и други нации срещу нас.
Джарлаксъл погледна към Ентрери.
— Какво ще кажеш ти?
— Ще кажа, че явно съм пътувал с идиот — отвърна убиецът и Джарлаксъл се разсмя.
— Много мъртви мрачни елфи са изричали същото — предупреди го Кимуриел и Ентрери му хвърли заплашителен поглед.
Но смехът на Джарлаксъл разпръсна напрежението.
— Беше добър опит — реши той. — Но сега, след като видяхме отговора, е време да напуснем крал Гарет и земите на Кървав камък.
Той направи знак на Кимуриел и останалите да ги поведат през тунелите, после изчака Ентрери да се изравни с него преди да ги последва. Докато подминаваха гъбения трон, Джарлаксъл метна на седалката му навит на руло свитък, завързан с два златни конеца.
Ентрери се обърна, сякаш за да иде да го вземе, но Джарлаксъл постави ръка на рамото му и го подкани да продължи.
Минаха през тунелите и стаята, където Мариаброн бе паднал под атаките на деймоните, после продължиха още надолу по криволичещия път. От тавана започна да пада прахоляк, когато отгоре с пълна сила започна обстрелът с обсадните машини. Накрая се озоваха в залата на Уршула, а следите от битката върнаха смъртоносния сблъсък обратно в мислите на Ентрери.