Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Ентрери и Джарлаксъл обаче, почти не обръщаха внимание на представлението под тях, защото насреща им идваше армията на Кървав камък. Основната пехота маршируваше в стегнати редици в центъра, обградена от всяка страна от тежка кавалерия и с батареи стрелци с лъкове, групирани зад предните редици. Утринният бриз развяваше множеството знамена на Дамара, на църквата на Илматер и на крал Гарет на фона на ритмичното потропване на щитовете на бойците, същият ритъм, който бяха барабанили само десет дни по-рано при преминаването си през Ваасанската порта.
Процесията спря на петдесетина ярда от замъка и с впечатляваща точност зае защитни позиции. Щитовете бяха обърнати отривисто и предните редици се разпръснаха наляво и надясно, разделяйки се на тънки редове, после се сгъстиха отново в защитни квадрати.
Около тях затанцуваха магьосници, сякаш бяха шутове.
Размахваха ръце и правеха всякакви защитни заклинания и формираха щитове, които да отразят и победят всяка атакуваща магия. Вътре в квадрата на пехотата стрелците подредиха редиците си и на всяка тетива бе поставена стрела. Когато средната линия се раздели напълно, пред двамата другари на стената се разкри самият крал в прекрасните му сребърни доспехи, заобиколен от могъщите си приятели.
— Как мислиш, дали са дошли за банкета в моя чест? — попита Ентрери.
— Това би било моето предположение. Отец Дугалд се е накиприл, а кралят, разбира се, сияе, сякаш слънцето свети специално за него.
— И все пак дрехите на онзи — каза Ентрери и кимна в посока на мъжа от дясната страна на Гарет — ми изглеждат подходящи единствено за подкарване на добитък.
— Магистър Кейн — съгласи се Джарлаксъл. — Той е истински срам. Човек би очаквал, че кралят на Дамара ще намери някой, който да обясни модните порядки на този глупак.
Ентрери се подсмихна, припомняйки си всички онези дни пътешестване с Джарлаксъл, когато другарят му му бе приготвял хубави ризи. Помисли си за нощта, когато Джарлаксъл се бе върнал с нов колан и ножница за Нокътя на Шарон и инкрустираната кама на Ентрери.
Коланът бе великолепно изработен от кожа, хубав не само на вид, но и като качества, защото напълно скрити, в задната му част имаше и два малки ножа за хвърляне.
— Може би Гарет ще те наеме да обучиш монаха — каза Ентрери.
Джарлаксъл се поколеба за момент преди да отговори.
— Би могъл да направи и по-лош избор.
Шестима ездачи и магистър Кейн се отделиха от редицата и пристъпиха напред. Монахът вървеше пред Гарет, до когото бяха Келедон Кирни и Олвен Горския другар. Точно зад Гарет яздеше Риордан Парнел, бардът, който свиреше на лютня и пееше. От двете страни на барда бяха Дугалд и Емелин, и двамата правещи тихичко магии и издигащи защитни стени.
Групата прекоси половината разстояние до замъка Д’аерте, после спря и Риордан излезе покрай краля си и изгалопира краткото разстояние до портите, където рязко спря. Забеляза Джарлаксъл и Ентрери и подкара коня си в тръс, така че да застане точно под тях.
— Магистър Джарлаксъл и Артемис Ентрери, рицар-чирак от ордена — започна той.
— Крал Артемис — поправи го Джарлаксъл достатъчно силно, че Гарет и другарите му да чуят и да се наежат, което предизвика усмивка на лицето на мрачния елф.
— Уважаеми поданици… — започна Риордан отново.
— Не сме.
Бардът изгледа твърдо упорития мрачен елф.
— Тогава, двойка глупаци такива — каза той. — Крал Гарет Драконоубиец, който победи Зенги, който запрати Жезъла на Оркус през равнините на съществуването, който…
— Спести ни го — прекъсна го Джарлаксъл. — Студено е, а сме слушали тази песен и преди — в двора на Гарет, при това неотдавна.
— Тогава глупостта ви трябва да е очевидна за самите вас.
— Някой ден ще ти разкажа песента за моите дела, добри ми барде — рече му Джарлаксъл. — И тогава приятелите ти ще те нарекат твърде бъбрив.
— Крал Гарет настоява за аудиенция — извика Риордан. — Ако откажете, считайте, че сме във война.
Той погледна на изток и направи движение с дясната си ръка. В резултат на това двойката видя как леката кавалерия се разполага по фланговете на замъка Д’аерте, а леката пехота заема защитни позиции край нея.
Риордан посочи на запад и двойката видя подобна сцена да се разиграва и в тази посока.