Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Месеците, в които бе развивала инстинкта си за оцеляване, я накараха да прикрие истинската си самоличност. Тук, както и в „Сен Жил“, тя бе Лоте Бланкен, белгийска бавачка, френскоезична. Това не беше място за Каролайн, нейното истинско аз, майка на момче, живееща в Далраднор, обучена в специалните части. Тези важни факти бяха като скъпоценни камъни, нейната валута за оцеляване. Можеха да изтощят тялото й, но истинската й същност щеше да остане скрита за мъчителите й. Те не трябваше да се докосват до тази част от душата й, защото, ако стигнеха до нея, тя щеше да бъде загубена завинаги.
Чу някой да говори на френски и след това други отговориха. Дали това беше барака с чужденци? Потърси гласовете, застана пред жените и се представи:
- Lotte, et vous?61
Имаше късмет. Те бяха наскоро пристигнали, жадни за някакви новини от външния свят. Тя им каза това, което знаеше за освобождението на Франция. Възрастна жена с бяла коса стисна ръката й.
- Значи не остава много време. Света Богородице, чула си молитвата ми - прекръсти се тя. - Аз съм Селин. Бях арестувана, защото помагах на войниците да избягат от принудителния труд. Съпругът ми бе застрелян. Това е Мадлен, а това - Мари. Ти защо си тук?
Кали им разказа историята от прикритието си. Била бавачка в добро семейство, живеещо близо до Брюж, и пътувала с тях в чужбина; говореше английски. Помогнала на авиатори да избягат по тайни канали, но я предали. Жените приеха историята й, без да задават въпроси. Как й се искаше да е вярна. Истината бе много по-жалка. Тя не бе направила нищо, за да помогне на Съпротивата, освен да оцелее, но сега бе свидетел на всичко това.
- Чухме, че ще изпратят новите интернирани да работят в други лагери - земеделска работа, работа на закрито или в пътно строителство, но трябва да изглеждаш млад и силен. Изцеждат те напълно и след това те пращат в крематориума - каза Мадлен и протегна ръка към Кали. Тя беше ниска, с тъмни очи и стърчаща черна коса. - По-добре да знаеш как стоят нещата в този ад на земята. Хиляди жени живеят тук, наблъскани като сардели в консерва. Има едно място, което наричат „младежки лагер“, изпращат те там, ако се разболееш. Никой не се е върнал.
Кали слушаше със свито сърце.
- И още нещо - добави момичето шепнешком. - Гледай надзирателките, особено онази с камшика и дебелите плитки. Тя ще ти се усмихва и ще ти помага в началото, ще ти даде допълнително хляб, но си има цена. Има си любимки, води ги на място, където трябва да задоволят нейните желания, а когато се умори от тях... по-добре да внимаваш. И още... има някои, които насъскват кучетата си по теб, дори само ако се загледаш в тях, просто за забавление. Съжалявам, но трябва да знаеш тези неща. За тях ние всички сме животни, просто цифри, които нямат имена, и животът, който някога сме живели, не струва нищо.
Селин се усмихна.
- Няма страшно. Дръж ръцете си чисти и си пази храната. Обърнеш ли й гръб, ще ти я откраднат. Стой близо до нас, Лоте. Остава малко време, докато руснаците дойдат. Пазачите се страхуват от тях и все пак се държат с рускините най-зле, особено след поражението при Сталинград. Новините преминават през портите дори в това забравено от бога място. Ще чуеш ужасни неща на работните места.
Нищо, което й казаха, не би могло да подготви съзнанието й за гледките, които бе принудена да наблюдава всеки ден, или за болката, която изпитваше по време на работа. Тела висяха от скелето след публични екзекуции. Дълги редици със замръзнали момичета и деца, наредени за общата проверка преди зазоряване, ред по ред, вкочанени, но несмеещи да помръднат, докато пазачите ги брояха и избираха някои от тях на случаен принцип, за да ги съборят на земята и да пуснат кучетата да ги довършат.
- Трябва да стоиш на място, да не поглеждаш, да не издаваш страха и отвращението си, опитай се да не изглеждаш ядосана, прикрий достойнството си. Не им доставяй удоволствието да те превърнат в по-малко от това, което си - каза й Селин. - Заедно ще оцелеем. Погледни през жицата към дърветата, виж, там все още птиците летят. Един ден ще бъдем свободни като тях.