Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
– Да, моля?
– Добър вечер, професоре…
Гласът ми се стори познат.
– Добър вечер…
– Май не ме познахте… Четин съм… Асистентът на професор Тахир…
Какво ставаше? Защо ме търсеше този противен младеж?
– А, здравей, Четин – опитах се да прозвуча, доколкото е възможно, по-нормално. – Не дай Боже, нищо лошо не се е случило, нали?
– Не, не е, преди малко говорихме с професор Тахир.
Както и предполагах, професорът, отказал да отида у тях,
веднага се беше посъветвал със съучастниците си.
– Щели сте да ходите на Богазкесен51…
Косата ми се изправи. Нюзхет ли имаше предвид? Нейното ли гърло с онзи нож…
– Говоря за обиколката по стъпките на Завоевателя…
Не, ставаше дума за Румелийската крепост. Лекцията на Тахир Хакъ на историческата сцена…
– И вие сте щели да участвате. Нямали сте кола и професорът пожела да ви откарам…
Какво пак бяха намислили тия? Или ще ме качи в колата и с помощта на лукавия Ерол и Сибел с ужасяващия поглед… Точно както Нюзхет… Посред бял ден? Не, не, нямаше толкова време, не биха посмели. Ще се опитат да разберат какво мисля, понеже знаеха, че аз съм намерил Акън. Трябваше да откажа. Но чакай! Това можеше да се окаже шансът ми. Ако действително те са убийците, нямаше какво да губя, бездруго бях намекнал на Тахир Хакъ и щях да му разкажа всичко. А утре по време на поне едночасовата разходка можех да поразпитам Четин. Така можех да реша какво точно да споделя с професор Тахир. Но все пак не пожелах да приема веднага.
– Благодаря, Четин, не искам да те притеснявам, ще отида
сам.
Недодяланият младеж изведнъж се превърна в пример за възпитание.
– Бива ли, професоре, какво притеснение? И аз живея в Къзълтопрак52. Сутринта отивам в университета. Ще ви взема по път, колата бездруго е празна.
Следователно нямаше да ги има другите двама от бандата. Е, това е по-добре.
– Хубаво тогава, щом настояваш. Вземи ме в седем сутринта от Алтъьол, пред статуята на змията…
– Не се изморявайте, професоре, ще ви взема от вас…
Е да, да му дам и адреса си… После схванах колко глупава е тази мисъл. Тахир Хакъ беше идвал у нас стотици пъти. Нека, все пак нямаше сам да му дам адреса си.
– Не, не, не е толкова далеч… В седем ще бъда при змията.
Не настоя повече – знаеше, че ако се наложи, щеше да вземе адреса ми от професор Тахир.
– Добре, професоре, тогава до утре сутрин…
– Лека нощ…
Останах с телефона в ръка. В главата ми се въртяха странни мисли. Сякаш песимизмът, налегнал ме заради липсата на ножа, се беше изпарил. Да, зараждаше се някакъв лъч надежда. Не можеше да бъде случайност тази загриженост на Тахир Хакъ и дружките му за особата ми. Определено имаха пръст в събитията. В такъв случай изчезването на ножа нямаше значение. Може да беше паднал някъде. Огромен дом… Кой знае къде съм го смотал. Но както и да е… Обаче връзката на Тахир Хакъ и бандата му с този случай ме безпокоеше… Какво ти безпокойство, направо ме плашеше. Ако са посмели да убият Нюзхет и да нападнат Акън, окото нямаше да им трепне и мен да премахнат. Може би изобщо не биваше повече да ровя в тази работа.
„Стана късно.“
Вдигнах глава и отново се сблъсках със странния мъж, който ме наблюдаваше от огледалото на гардероба. Онзи агресивен тип…
„Вече си затънал до гуша в лайната. Трябва да се справиш с онези – погледна ме презрително. – Може и да успееш… А може би най-добре да си признаеш, както ти казах и вчера. Да, обади се веднага на главния комисар и му разкажи всичко… Може и да ти повярва…“
Когато върху ми са струпани толкова подозрения? Веднага ще ме арестуват за убийство. И никой повече няма да ме измъкне оттам… А истинските убийци спокойно ще се разхождат на свобода…
51
Едно от древните имена на Румелийската крепост, „Пресичащият пролива“. – Б.пр.
52
Квартал на Истанбул. – Б.пр.