Света троица [Войните на Розите-2]
- Автор: Иггульден Конн
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Света троица [Войните на Розите-2]». Краткое содержание книги:
— Убеден съм, милорди, че този Указ може да се анулира без да се прибягва до оръжие. Дори ние във Франция чухме за Сейнт Олбънс, как Йорк спасил краля от черните му съветници, изтръгнал го от хватката им и го скрил в манастира. Постъпил е благородно. Бащата на краля би приел с отворени обятия човека, който е спасил сина му, не се съмнявам в това.
— Ти си познавал крал Хари? — попита Уорик и повдигна вежди.
Капитанът поклати глава.
— Бях малко момче, когато той умря, милорд, макар че много исках да го познавам. Не е имало по-читав човек от стария крал Хал, който ни спечели цяла Франция.
— Макар че хора като Съмърсет и Съфолк пък ни я загубиха — отвърна Уорик. — Истината е такава каквато ви я казвам. Този крал Хенри е просто момче, въпреки че външно има вид на голям мъж. Той е обграден от придворни и лордове, които действат от негово име и всеки от тях си разиграва коня както му харесва. Баща ми Солсбъри прозря тази истина, когато разби Пърси и Съмърсет. Сега те пак са събрали смелост, самодоволни глупаци, подстрекавани и поддържани от една френска кралица.
Капитан Тролоп се изчерви и извърна поглед, вместо да отговори. В нормални времена кралица Маргарет бе поставяна над всякаква вина и критика, смятаха, че е твърде извисена, за да участва в отвратителните маневри на лордовете и придворните на Англия. Дори само намекът за критика накара капитана да изпита неудобство. Преди Уорик да успее да приглади разрошените му от обидата пера, Едуард заговори. След многото погълната бира гласът му беше твърде силен, макар че изобщо не отвори очите си.
— Ако ще издадат Указ за лишаване от права, то той трябва да е срещу Пърси, Егремонт и Съмърсет. Нашите бащи отрязаха главите на змиите, но техните синове ги замениха. По-добре да изличим тези имена от регистрите, за да не могат да възкръснат отново. Няма да направя подобна грешка, когато това се случи — тогава той отвори очи, зачервени и втренчени ядно в мъжете наоколо. — Баща ми спаси краля и отново ще го стори, но показа милост за родове, които трябваше да бъдат разбити и заличени. Аз няма да го сторя.
Последва тишина и Уорик стисна устни, макар че арогантната реч на младока ужасно го раздразни. За негова изненада, отговор даде капитан Тролоп.
— Англичаните от Кале ще застанат зад вас, милорди. Ние сме дали клетва. Не срещу краля, естествено, което само по себе си би било държавна измяна, но определено срещу онези, които се възползват от името му.
Уорик забеляза колко разтревожен беше по-старият мъж, замаян от всички разговори за политика и благороднически родове. Нямаше по-просто нещо от ясен враг, срещу когото да се изправиш и да го повалиш.
— Крал Хенри няма да се бие — твърдо рече Уорик. — Той е като дете или пък монах, отдаден е на молитви и спи от изгрев до залез-слънце. Не бива да се безпокоите за лоялността или клетвите си, докато крал Хенри спи и е в безопасност в Кенилуърт. Всичко, което ни предстои, е да посрещнем и победим онези, които управляват от негово име, както сами казвате. Ние ще идем в Лъдлоу, а те ще дойдат при нас. Ще бъде трудно и кърваво, но ще се възправим, щом всичко свърши.
— Ще ги разбием — добави Едуард, легна обратно на земята и се прозя. — И Йорк ще продължи. Тогава ще си спомня за моите приятели и за враговете си.
Вестителят стигна до Кенилуърт посред нощ, събуди замъка и извади кралица Маргарет от леглото ѝ. Все още в спалната си роба, тя посрещна младия мъж в залата за аудиенции с вързана коса и набръчкано и порозовяло от съня лице.
— Ваше Височество, нося съобщение от барон Одли. Казаха ми да ви предам думата „възмездие“.
Независимо от напрежението, Маргарет се позасмя. Знаеше, че само Дери Бруър би предложил името на любимия си кон за парола при тази толкова сериозна задача. Вестителят я изгледа с празен поглед.
— Говори тогава — рече тя.
Ездачът беше опитен човек. Той затвори очи и изрецитира думите, които му бе заповядано да запамети, вместо да рискува да ги засекат, ако са написани на хартия. Без той да знае, още един вестоносец щеше да се яви до час време и да донесе същото съобщение — застраховката на Дери да не би някой да се загуби.
— Ваше Височество, Солсбъри се придвижва. Тръгнал е на юг от Лъдлоу. Храбреците на кралицата ще застанат на пътя му, като така предотвратят сливането на хората му с тези на Йорк. Местоположението на Уорик и Марч още не ни е известно. Лорд Одли ви моли с цялото си уважение да информирате Бъкингам, Пърси, Егремонт и Съмърсет, а Храбреците на краля се подготвят за бойното поле. Оттук нататък — нека ви следват Божията благословия и добрият късмет.