Стечение на обстоятелствата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: СЛОВО
- ISBN: 9544395814
- Переводчик: Соня Димитрова Семова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Стечение на обстоятелствата». Краткое содержание книги:
— Имаш ли някакво хоби? — попита, включвайки микровълновата фурна.
— Имам. Да доказвам теоремата на Ферма — отговори му сериозно тя.
— Все се шегуваш — намръщи се Гала.
— Че защо, не се шегувам. Този, който успее да намери доказателство на теоремата на ферма, ще получи Нобелова награда. Световна слава и вечни почести. Тогава и да умреш, не е страшно.
— Защо все за смъртта говориш? Погледни навън — слънцето изгрява, небето е синьо, птичките пеят. Животът е прекрасен, мадам! Ще си получите парите, ще си купите нова кола и ще заминете на почивка.
— А ти? — втренчено го изгледа Настя. — Ти какво ще правиш, като си получиш парите?
— Какво общо има тук теоремата на ферма? — недоумяваше Миша Доценко.
Гордеев се удари с юмрук по коляното.
— Идиоти! Ние всички сме идиоти! Кой знае телефона на Чистяков?
— Виктор Алексеевич, пет часът сутринта е…
— Майната му! Звъни веднага! Звъни ти казвам!
Виждайки, че Доценко се колебае, Гордеев грабна телефона.
— Кажи ми номера, аз сам ще поговоря с него.
— Как е месото? Добре ли е опечено?
— Добро е. От теб би излязъл чудесен кулинар, Михрютка. Защо не останеш да живееш при мен? Ще ти плащам като на домашен помощник. Няма да е много, но пък ще е сигурно. И главното — законно.
— Дояждай си и да тръгваме — сухо рече Гала.
Настя забеляза, че бе престанал да обръща внимание на номерата й. Какво ли би могло да означава това? Съсредоточава се преди финалния скок? Или е заподозрял нещо? Спешно трябваше да се смени тактиката. Това за теоремата на ферма наистина беше грубо. Но пък необходимо. Нима и сега нямаше да се досетят?
— Не излизайте никъде, ако обичате — помоли Гордеев. — Може пак да ми се наложи да ви потърся.
Коротков и Доценко мълчаливо гледаха шефа си.
— Той каза, че тези цифри могат да означават нещо такова: закономерността е съвсем друга и тя си има своя формула.
— Но защо? — в един глас възкликнаха и двамата.
— Много е дълго за обясняване. Накратко казано, ако правилно сме я разбрали, тя е искала да ни каже, че Гала действа по съвсем различна схема. Той има намерение да я убие не в жилището, както ние предполагахме, а някъде другаде. Там ще бъде убит и Павлов, като се инсценира самоубийство. На местопроизшествието ще бъдат оставени доказателства за причастността на Павлов и към двете убийства. Какво става в апартамента?
— Приготвят се да тръгват.
— Хитра гадина! Сега улиците са пусти, проспектът е прав като стрела и се вижда навсякъде. Ще ги изпуснем! По дяволите, къде ли ще я отведе? Най-вероятни са следните два варианта — или жилището на Муртазов, или вилата на Павлов. Има ли други предположения?
Когато Настя слезе заедно с Гала от електричката, не забеляза никого на перона от колегите си. „Изгубиха ни — помисли си обречено. — Явно не са ме разбрали. Не ми провървя.“
На касата двама мъже оживено спореха за нещо.
— Цял живот билетът ми до Москва и обратно е струвал два и осемдесет. Вече десет години пътувам! — горещеше се по-възрастният.
— От първи юли има увеличение. С два процента и седем десети. Прочети съобщението, не го ли виждаш? — убеждаваше го момък по шорти и тениска.
— Ами точно така, с две цяло и седем. Тогава защо ми взеха седем и петдесет и шест? — не отстъпваше първият мъж.
Настя по навик раздели наум новата цена на старата. Точно две цяло и седем се получаваше. „Този чука на отворена врата“ — мина й през ума и не можа да сдържи усмивката си.
— Още не могат да свикнат с цените — каза тя и изведнъж замлъкна.
Стана й леко и спокойно. Вече знаеше какво трябва да прави.
Дълго вървяха по пътя край някаква брезова горичка, прекосиха селцето и накрая стигнаха до вилите. Гала уверено отвори портичката и я поведе към една солидна дървена къща на два етажа. Парцелът беше голям. Освен къщата имаше тухлен гараж и барака, облицована с ламарина и с метална врата.
От съседния имот към тях тутакси се насочи някакъв опърпан мъж с голяма овчарка. Той леко провлачваше единия си крак. Лицето му беше силно брадясало, уморено и изпито. Външният вид на кучето беше „в тон“ с този мъжа — зле гледано, мръсно, с липсващ кичур козина под гърба.
— Добро утро — любезно поздрави Гала.
— Здрасти — измърмори брадясалият. — С мацка ли си дошъл? Или я водиш за стопанина?