Стечение на обстоятелствата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: СЛОВО
- ISBN: 9544395814
- Переводчик: Соня Димитрова Семова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Стечение на обстоятелствата». Краткое содержание книги:
— Ама че немърливец!
Гала разля димящото кафе в чашките. „Ако изключим всичко останало, животът понякога може да бъде много приятен — мислеше си той. — Чиста и уютна кухня, красива жена в изящен пеньоар, силно горещо кафе, спокоен разговор — цяла семейна идилия. Защо в моя живот няма място за такива неща?…“
— Достатъчно захар ли съм ти сложил? — попита, когато Настя отпи от кафето си.
— Точно по вкуса ми е, благодаря. Подай ми цигарите, ако обичаш.
Гала й подаде кутията и запалката, след това премести пепелника по-близо до нея. Докато си вадеше цигара, той неволно се залюбува на дългите й пръсти с безупречен маникюр.
— Ти не пушиш ли? — изгледа го косо Настя, всмуквайки дима.
— Не, и никога не съм пушил. А ти защо се тровиш, като ти е слабо сърцето?
— Я си гледай работата.
Настя завъртя цигарата си и очерта във въздуха някаква неразбираема фигурка.
— На никого не му трябва моето здраве. И аз самата на никого не трябвам. Нямам мъж, нито деца. Родителите ми са далеко, може и да са ме забравили вече. Какво ме чака? Самотна старост в старчески дом. Много весела перспектива. По-добре да не доживея до старостта.
Гала усети, че не се шегува. В очите й се беше появила истинска болка.
— Все още можеш да се омъжиш отново. Умна си, красива си, богата. Защо си слагаш кръста?
— Да се омъжа? Вече приключих с брака. Свикнах да бъда сама. По-спокойно е, когато разчиташ сам на себе си. В тоя шибан живот на никого вяра да нямаш, само на себе си. Не е ли така?
— Може би — съгласи се Гала.
— Ето, виждаш ли? — удовлетворено заключи тя. — И ти си същият вълк единак. Защото знаеш, че така е по-сигурно.
Гала мълчеше. След напрежението през последните дни му се искаше да се отпусне поне за малко. Просто да поседи в уютната кухня, да си поговори с рижата Лариса за каквото и да било, да си поговори без преструвки, искрено, сърдечно, топло.
— Той е убиецът — решително каза Гордеев. — Има ли други мнения?
— Аз смятам, че трябва да го задържим, докато не е станало късно — обади се Доценко.
— А аз пък мисля, че трябва да ги оставим да си побъбрят — възрази Коротков. — Обстановката е напълно спокойна. Може да научим нещо интересно.
— Но тя е сама с убиеца! — не се сдържа Миша. — Как можете да сте толкова спокойни?
— Той също е сам с Анастасия. Това нищо ли не ти говори? Ще изчакаме — резюмира полковникът.
Изпиха и второто си кафе. Настя смени позата и започна да разтрива изтръпналия си от неподвижното седене крак. Повече от час си говореха спокойно, дружелюбно, обсъждайки предимствата и недостатъците на различни марки автомобили, коняци, морски курорти. Настя се вглеждаше в лицето на събеседника си и се учудваше на неговата обикновеност и своеобразна привлекателност. „Кой беше казал, че очите на убийците били празни и студени? Това са глупости — мислеше си. — Нормален мъж, с нормални очи, с приятна усмивка. Спокоен, сериозен, сякаш се намира на работа. Е, в действителност той наистина е на работа. Време е — реши тя. — Сменяме тактиката. Достатъчно си почина.“
— Слушай, Михрютка, вониш на пръч. Не се ли къпеш?
Преходът от дружелюбност към сарказъм беше толкова рязък, че Гала чак се сепна и се изчерви.
— Върви си вземи душ — продължи Настя.
— А ти какво ще правиш през това време? Ще позвъниш на милицията ли? Или ще се поровиш в чантата ми? Намерила си кого да правиш на глупак — озъби й се той.
— Ако искаш, ще дойда с теб. Ще те пазя да не се удавиш. Какво си ме зяпнал? Да не мислиш, че не съм виждала гол мъж? Хайде, хайде — надигна се от дивана Настя, — да вървим в банята. Сигурно и ти вече не можеш да се понасяш.
Тя преследваше двойна цел. Първо, да го унижи и постави в положение на оправдаващ се. И второ, да го накара да си говорят за това, за което в кухнята не биваше дори да намеква, за да не събуди подозрителността му.
Гала неохотно стана, пропусна я пред себе си и я последва към банята. Съблече се по слип, акуратно сгъна джинсите и ризата си на пералнята и нерешително се спря.
— Обърни се.
— Сега пък какво? Да ме фраснеш отзад по темето ли искаш? Много си умен.
— Казах ти, че ми трябваш жива.
— Какво като си ми казал? Ти не ми вярваш, защо аз трябва да ти вярвам?
Настя пусна водата. „Хайде, давай, давай! — мислено го подканваше. — Голият мъж не е боец, той вече не може да запази достойнството си.“
— Влизай най-сетне във ваната — раздразнено рече, — не се прави на девственик. Дръпни завеската и всичко ще е наред.