Стечение на обстоятелствата

— Странно име има кучето ти — учуди се полковникът. — Мислех си, че не е прието кучетата да се наричат с човешки имена.

— В родословното му дърво е записано такова име, че цяла седмица ще ти трябва, докато го изречеш — махна с ръка „пазачът“.

— Между другото, Анастасия, запознай се с Андрей Чернишев, близък приятел и колега на нашия Ларцев, от областното управление.

— Много ми е приятно — измънка Настя, отвори пудриерата си и се огледа. — Господи, ама че съм картинка!

На лицето й имаше високохудожествена смес от прах, кал и разтекла се козметика — особено там, където беше минал кучешкият език. Тя превърза коляното си с носната кърпичка, събу оцелялата обувка и понечи да стане.

— Андрюша, закарай я вкъщи — разпореди се Гордеев.

— А вие?

— Аз ще почакам Александър Евгениевич. Иначе ще се покажем невъзпитани — човекът ще пристигне с толкова пари и няма да намери никого.

Настя вече се беше посъвзела.

— Между другото, защо му е този гараж? Да не би да има кола?

— И още как. Само че икономисва бензина, затова рядко я кара. В Енск е карал само с краден бензин, но явно че тук, в Москва, още не се е запознал с когото трябва.

— И много ли пари ще носи? Интересно, на колко се оценява моето убийство?

— Любопитството ти е много нездраво, Анастасия. По-добре ми кажи защо накара Гала да се изкъпе.

— Исках да се съблече. Той сложи дрехите си на пералнята, а аз се облегнах на тях. Нали завесата в банята на вашия син не е прозрачна? Е, вярно, че успях само джобовете на ризата му да пребъркам. И добре, че аптечката стоеше върху пералнята. Но ръцете ми трепереха, сякаш крадях кокошки.

— Лошо. Глупаво си рискувала. Но понеже ти е за пръв път, ти прощавам.

— Намерихте ли оръжие у него при обиска?

— Намерихме една хитра играчка. Електрошокова мини палка с размери на джобно фенерче. Човек губи съзнание за петнадесет-двадесет минути, които са напълно достатъчни, за да инсценираш каквото си поискаш.

— Ето значи с какво е причакал Филатова до входната врата — замислено рече Настя. — Сигурно и мен се е канел със същото нещо… И все пак, Виктор Алексеевич, на колко е оценена смъртта ми?

— Убийството на човек обикновено струва колкото хубава кола. Сама можеш да пресметнеш, отчети и инфлацията.

— Наше производство или чуждо?

— Чуждо, разбира се. Това са все пак поръчкови убийци от висша класа. Обикновените килъри струват по-евтино.

— Виж ти — поклати глава тя, — колкото цял автомобил. При това съм куца. Андрей, карайте ме като безценен товар.

И като се опираше о ръката на брадясалия „пазач“, закуцука към колата.