Войните ги започват неудачниците [bg]

— Страхувам се, Артьом, че няма да можеш да се измъкнеш. А и не е в твой интерес. Сега те прикриват навите, а ако останеш сам — ще умреш. Червените Шапки няма да се церемонят с теб.

— Когато всичко приключи, предяви претенциите си на Тъмния Двор, те плащат прилично за причинените неудобства, — посъветва го Яна.

— Животът ми е в опасност.

— Ще поискаш надбавка за риска.

— Колко голяма? — На Артьом му се отдаваха деловите преговори.

— Първо трябва да останеш жив — отбеляза момичето.

— Ще ми помогнете ли?

— Вече ти помагаме.

Хубаво е да имаш приятели.

— И какво ще правим сега?

— Сантяго иска да говори с теб и да координира по-нататъшните действия. Той ще дойде тук.

— Значи, чакаме. — Артьом отново погледна запотената гарафа. — Защо не ми разкажете за Тайния Град?

— Какво по-точно? — попита Кортес, той явно очакваше този въпрос.

— Всичко.

— За всичко ще прочетеш в библиотеката, щом са те включили в ОТС, значи имаш достъп. Какво искаш да знаеш сега?

Артьом се замисли. Какво наистина искаше да знае? Опитът му в общуването с Тайния Град беше малко, и още нямаше конкретни въпроси. Искаше да знае всичко — цялата информация, но разбираше, че Кортес няма да му чете лекция. А какво може да пита? С какво се отличава Тайният Град преди всичко?

И Артьом си спомни. Спомни си инспектора от пътна полиция Сидоров, който се превърна в червеноглав бандит, спомни си учудването и притеснението на охранителя, който вместо Ортега видя неговата, на Артьом, леля, спомни си танца на Феникса и мъртвешки бледото лице на Кортес, на вчерашния Кортес, окървавен и прострелян на няколко места, спомни си всичко това, и въпросът изникна сам:

— Мъглата. Фениксът. Твоето внезапно оздравяване. Обясни всичко това.

Въпросът беше съвсем лаконичен, но отговорът се оказа даже по-кратък:

— Магия.

Последната приказка Артьом беше прочел отдавна, твърде отдавна, но на Кортес повярва веднага.

Магия. Мозъкът му подхвърли услужливо няколко съответстващи термина — заклинание, омагьосана принцеса, вълшебник, задължително с дълга брада и плащ с качулка. По-конкретни неща за магията Артьом не знаеше.

— Значи, всички те… ъ-ъ… са магове?

— Да.

— Кортес! — не издържа Яна.

Младата жена остави чашата си на масата и укоризнено погледна партньора си:

— Засрами се. Човек ще помисли, че знаеш за магията от дете. — Тя премести поглед на Артьом. — В магията няма нищо свръхестествено. Най-общо казано, това е умение да преобразуваш определена енергия по определен начин.

— Четох някъде, че магьосниците използват своя собствена енергия. На душата или тялото…

— Собствената енергия е недостатъчна, тя стига за примитивна мъгла, и то за кратко, — изскърца Кортес. — Вътрешните ресурси на организма са крайно ограничени.