Войните ги започват неудачниците [bg]

Заобиколени от могъщите похитители, наемниците тръгнаха към едно от сервизните помещения на клуба, където бяха щателно обискирани и лишени практически от цялото си имущество. На Артьом му взеха и плейъра, и даже картата „Тиградком“. Загубите на Кортес бяха доста по-големи. До черната кредитна карта на масата се оказаха дебел портфейл, малък мобилен телефон, пистолет с кобур за кръста, „различителят“, два златни пръстена (в джоба си ли ги носеше, или къде?), средно дебел синджир и скъп часовник.

След това нахлупиха на главите им плътни черни торби, вървяха дълго по някакви коридори и накрая ги натикаха в някакви коли. Явно в отделни, защото през целия път Артьом усещаше само каменните рамене на похитителите и не чуваше нито злобното мърморене на Кортес, нито язвителния глас на Яна. Свалиха торбата чак в тъмницата, която се оказа малка стая без прозорци, обзаведена съвсем просто. Удобен кожен диван, на който Кортес се пльосна моментално, резбована масичка със завинтени за пода крака, и огледало, към което замислено се приближи Яна.

— Обискираха ли те? — попита Кортес.

— Взеха ми даже пудриерата, — оплака се младата жена. — А теб?

— Успях да спася нещо. — Кортес внимателно изплю в ръката си златен зъб. — Неудобно им беше да ми бъркат в устата.

— Охраната ли ще подкупваш? — ехидно каза Артьом.

— Забавен е, — усмихна се Яна.

— Ъ-хъ, — съгласи се Кортес. — Артьом, пред теб е пример за технологиите на Тайния Град. Както, навярно, се досещаш, опитният маг може да използва енергията на Източника, за да създава разни неща.