Войните ги започват неудачниците [bg]

— Ще се захващаме ли с работа?

Ледените очи на кралицата отново намериха Артьом и безпощадно се впиха в душата му. Той беше сигурен, че думите на Всеслава не са празна заплаха и тя няма да се церемони с главата му. За първи път в живота си Артьом изпита истински страх. Ръцете му неприятно се разтрепериха, по гърба му потече студена пот, и той вече беше готов да разкаже всичко, което знае, когато наемниците започнаха да действат. Колко им плащат навите, Артьом не знаеше, но Кортес и Яна си заработваха хонорара съвестно.

Кортес излетя от дивана, преодоля с един скок разстоянието до барона, и го подсече. Мечеслав тежко падна на пода. Яна, която досега стоеше неподвижно до огледалото, рязко се завъртя, хвана кралицата и я блъсна навън в коридора върху слисаните охранители.

— Да бягаме!

Кортес буквално изнесе Артьом от стаята. Наемникът мигновено наряза едва ли не на парчета охранителя, който беше успял да стане от пода, и го отблъсна с крак. Пътят беше свободен. Внезапната атака обърка людите. Хриптенето на Мечеслав и звука от бързите удари, с които Яна прикриваше отстъплението им, останаха назад. Следвайки Кортес, Артьом зави зад ъгъла и влетя в първата попаднала му стая.

— Вратата, — изсъска наемникът.

Артьом тръшна вратата, пусна тежкото резе, и като чу зад гърба си звук от разбито стъкло, инстинктивно се наведе. После се обърна и видя, че Кортес е избил прозореца.

— Скачаме! — наемникът се метна на перваза.

Мамка му, етажът изобщо не беше първи! Проклинайки безразсъдния Кортес, Артьом полетя в тъмното с грацията на парче шперплат. За щастие успя да се свие и да убие скоростта при приземяването, като се преметна напред през рамо. Кортес, съдейки по грохота, се приземи на покрива на някаква кола.

— При мен!

Артьом се качи на покрива на сааб-а. Машината стоеше под дърво, което от своя страна растеше плътно до оградата. Оказа се по-просто от латинския, например. Явно людите не можеха и да си представят, че някой ще успее да избяга от Зеления Дом.

След няколко секунди бегълците се оказаха от другата страна на оградата. Щаб квартирата на людите беше построена на обширна поляна сред черния на фона на нощното небе лес.

„Къде сме, извън града?“

— По-бързо! — Кортес махна с ръка към дърветата.

— Чакай, — помоли Артьом, дишайки тежко. — На тъмно няма да ни догонят.

— Тъмно?

Наемникът го хвана за рамото.

Артьом беше подценил людите. При тях тревога не означаваше банални сирени и крясъци на полузаспалата охрана — започнаха да се включват прожектори, излетяха осветителни ракети, залаяха кучета. За щастие, бегълците се добраха до началото на гората, преди на поляната да стане светло като ден.

— Къде сме, Кортес?

— На Лосинния остров.

„Слава богу, Москва“.

Още няколко минути тичаха между дърветата, след което отпред се появи асфалтирана алея. Цивилизация!