Войните ги започват неудачниците [bg]

— Този, който ни отвлече, — започна Яна, без да се отдалечава от огледалото, — е барон Мечеслав. Мно-о-го известен човек. Близък приятел на кралицата.

— Управлява ги кралица? — заинтересува се Артьом.

— Матриархат, — прозя се Кортес. — Управляват жените.

— И за какъв дявол се намесиха людите? — въздъхна младата жена. — Всичко си вървеше отлично. Срещнахме се, поговорихме си. — Тя разстроено погледна Артьом с бездънните си сини очи. — Всичко развалиха. — И като помисли малко, добави: — Помияри.

Яна отново се обърна към огледалото, а Кортес се върна на дивана и, изглежда, задряма. Спокойствието им подейства и на Артьом, но имаше още неизяснени въпроси:

— Надявам се, че няма да ни убият?

— Защо нас? — учуди се момичето. — Амулетът е у теб.

Артьом потрепери.

— Яна, не говори глупости, — укоризнено, но без да отваря очи, промърмори Кортес.

Младата жена с насмешка изгледа Артьом, той почервеня и се канеше да отговори нещо остроумно, но не успя. Вратата безшумно се отвори, и в стаята влезе Мечеслав. Артьом направи крачка назад, Яна съблазнително се усмихна, а Кортес отново се прозя.

Мечеслав огледа пленниците и се дръпна в страни, пропускайки дребна стройна жена с разкошна тъмнозелена рокля и тънка, украсена с изумруди диадема. В коридора Артьом забеляза двама масивни охранители, но те не влязоха в стаята.

— Това ли са челите? — безразлично попита жената.

Имаше красиво лице с плътно стиснати пълни устни и огромни, но много студени яркозелени очи.

— Ваше величество — Яна направи реверанс.

Кралица? Артьом за първи път в живота си се сблъскваше с коронована особа. Людмила Прокофиевна Шпанко, кралицата на алкохолиците от родния му двор, по прякор Лялка Сифилиса, не се броеше. Интересно, какво се прави при среща с монарх. Артьом се огледа. Кортес или спеше, или беше умрял на дивана, и мълчеше, за това Артьом реши да не прави нищо. Но да каже нещо:

— Голяма чест е, ваше величество, че ще ни разпитвате именно вие. Къде ви е камшика?

Мечеслав настръхна и направи крачка напред.

— Недей. — Всеслава гледаше някъде настрани. — Момчето е дръзко, защото го е страх.

Баронът се подсмихна.

— Амулетът у него ли е?

— Да, ваше величество, — потвърди Мечеслав.

— Трябва да го приберем — Тя игнорираше Артьом.

— И какво ще получа от това? — стана му любопитно.

— Може би ще ви пуснем.

— Не веднага, разбира се, — добави Мечеслав. — Когато нещата улегнат.

— А иначе?

— Иначе? — кралицата явно започваше да се ядосва. — Уви, момченце, имам малко време, за това просто ще изтръгна информацията от главата ти. Вероятно след разпита ще станеш идиот, но това са детайли.

Тя рязко премести погледа си на Артьом и две яркозелени мълнии пронизаха душата му. Косата на главата му настръхна.