Войните ги започват неудачниците [bg]

Охранителят в служебен яркочервен смокинг беше учтив, но строг. Фейс контрол. Щом видя Артьом, той се усмихна широко и попита, дали случайно гостът не е член на клуба. На Артьом му се наложи да го огорчи, но вместо страховит юмрук му демонстрираха още по-широка усмивка, а в очите на охранителя се появи истинска мъка, съчетана с желание да помогне:

— Някой от членовете на клуба ще може ли да ви препоръча? Съществуват определени правила за посещенията в клуба, това е заведение с ограничен достъп.

В това Артьом не се съмняваше:

— Имам среща тук. Явно човекът, който я е назначил, е член на клуба.

— Наистина ли? Забележително! — жизнерадостно възкликна охранителят. — Ще си припомните ли името му?

— Кортес.

— Кортес! — На Артьом му се стори, че ей сега ще го разцелуват. — А вашето?

— Артьом.

— Мосю Кортес очаква мосю Артьом! — щастливо оповести охранителят, проверявайки списъка с гостите. — Трета маса на второ ниво. Заповядайте!

Артьом искаше да даде на охранителя пари, но се отказа. Ами ако се обиди?

Вътрешните врати се отвориха и Артьом се оказа, не, направо се стовари в „Гущер“. Клубът блестеше, присветваше, тресеше се и зашеметяваше. Ярка светлина, отблясъци, прожектори, насочени към полуголи танцьорки в лъскави клетки, хора, танцуващи, въртящи се около дългата, докъдето ти видят очите, стойка на бара, отразяващи се в огледалата, говорещи, шумящи, викащи, смеещи се и пиещи. Искаше му се да се отпусне. Непринудената обстановка на непрекъсната оргия го погълна. Високо момиче в ъгъла се извиваше на коленете на здравеняк, пиещ бира, в дясно се прегръщаха две девойки в разкопчани комбинезони. Гръмко се хилеха някакви набити мъже, заобиколили лелка с ярко червило и големи гърди. Артьом се почувства изгубен в тая блъсканица (кой знае, къде тук е второ ниво?), завъртя се неловко и…

— Идиот! — скочи срещу него очарователна блондинка с полупразна чаша в ръце. Високата и гръд яростно се издигаше над абсолютно мократа бяла блузка. — Гледай около себе си, дръвник!

Да гледа около себе си?! Артьом продължи да се пули срещу нея, докато лицевите му мускули възвърнат подвижността си:

— Ще позволите ли да ви почерпя?

Младата жена оправи непокорния кичур, който се беше измъкнал от засукано-разрошената прическа на главата и, и гневът се смени с милост.

— Куций, шампанско! — викна тя на бармана. — Новият ми приятел ще плати.

Момичето небрежно се облегна на бара, показвайки стройните си крака, прикрити, по-точно, неприкрити, с нещо като набедрена превръзка. Освен нея, обувките с висок ток, и бялата копринена блузка, вързана на възел на корема, тя не носеше нищо друго. Артьом беше сигурен в това.

— За първи път ли си тук? С кого си? С жена? Казвам се Лана, а ти? — Тя не чакаше отговори.