Войните ги започват неудачниците [bg]

— А Лана?

— Какво Лана?

— Почива си или работи?

Пухкавият примлясна и ехидно се усмихна:

— Виждам, че ви е харесала.

— Ами, — проточи Артьом, — аз, естествено, имам приятелка.

— Разбирам, предпазлив сте, както се казва, „нова любов — нова болка“. Тук сте, мосю Артьом.

От масата се надигна… и на Артьом му увисна челюстта — срещу него се надигна човекът, който вчера умираше в ръцете му. Кортес.

Изглеждаше прекрасно. Скъпа копринена риза, елегантни панталони и обувки, и най-важното — здрав цвят на лицето и блясък в очите. Ако някой беше казал на Артьом, че Кортес преди няколко часа е кашлял кръв, той щеше да се изсмее.

— Добър вечер, приятелче, разполагай се.

Артьом механично се отпусна в мекото полукресло, но веднага скочи, за да поздрави очарователната спътница на Кортес. Гъста черна коса, огромни, леко присвити очи с необичайния за брюнетка яркосин цвят, чувствени устни, тънка вечерна рокля, подчертаваща великолепна фигура. Артьом беше зашеметен, за това не я забеляза веднага.

— Казвам се Яна. — Гласът и беше дълбок, леко хрипкав.

Артьом незабавно целуна протегнатата ръка, но хладният глас на Кортес го извади от състоянието, предхождащо влюбване.

— Ако ти е пресъхнало гърлото, — отбеляза той, — изпий нещо, не мигай с очи.

— С гърлото всичко е наред, — съобщи Артьом. — Нямам въздух.

Младата жена се усмихна. Комплиментът се получи.

— Яна е мой делови партньор, — каза Кортес, докато си сипваше коняк. — Харесва ли ти клуба?

— Много — Артьом се намести по-удобно в полукреслото, — но според мен, той е по-голям, отколкото изглежда отвън.

— Понякога действителността надхвърля очакванията. — Кортес замислено прокара показалец по ръба на чашата. — Ти не предаде Амулета, както се договорихме, и ние с нетърпение очакваме обяснение.

Артьом със съжаление си спомни, че е дошъл по работа:

— Това е дълга история.

— Ще издържим.

— Добре. И така, аз позвъних сутринта…

Слушаха го внимателно, без да пропускат нито една дума. Когато Артьом стигна до убиеца на „Покровка“, Кортес попита:

— Имаше ли татуировки на лицето?

— Някакво цвете.

Наемникът нахвърли няколко линии на салфетка:

— Като това?

— Да.

— Магарешки бодил. Значи, един от фюрерите на Червените Шапки, — замислено произнесе Яна. — Две очи ли имаше?

— Да.

— Секирата, Дурич. Не му остава много.

— Първо трябва да го намерим.

— Ще го намерят. Сантяго ще направи от него навски шуркь, приживе.

Кортес кимна. Спокойствието, с което събеседниците му обсъждаха предстоящата разправа, на сутринта щеше да потресе Артьом. Сега се отнесе към това с разбиране.