Войните ги започват неудачниците [bg]

Лекцията на професор Серебрянц! Яна?!

Младата жена наклони глава:

— Не внимаваш, Артьом.

— Видях те на лекцията!

— Да.

— Значи, това е истина?

— По-голямата част.

По-голямата част от бълнуванията на Лев Мойсеевич Серебрянц се оказаха истина. Люска щеше да е във възторг. Артьом мълчаливо си наля пълна чаша водка от запотената кристална гарафа и я изпи на екс.

— Хапни нещо, — посъветва го Кортес.

Артьом набоде на вилицата си парченце горещо месо и блажено се отпусна. Главата му започна да шуми.

— Добре ли си? — съчувствено попита Яна.

— Сто процента, — шумът в главата му не преставаше, — но да повярвам във всичко това не е лесно.

— Ще ти се наложи.

— Къде се крият те?

— Никъде, просто живеят сред нас.

— Но нали не са хора?

— Не, но повечето доста приличат на нас. Останалите се маскират или хвърлят мъгла.

— И вие ли?

— Не, — усмихна се Кортес. — Ние сме хора, наемници.

Това поуспокои Артьом. Само това оставаше, сътрапезниците му да се окажат някакви дяволи.

— Но щом не са хора, как успяват да се скрият?

— Хвани. — Яна кимна към съседната маса, където вечеряха двама мъже в скъпи костюми. — Нека да види сам.

— Логично. — Кортес подаде на Артьом опушен монокъл. — Виж ги през него.

Артьом покорно погледна в монокъла и се обърна към съседната маса:

— И какво?

Двамата продължаваха да си хапват и пийват точно като преди. Зъби, нокти или рога не се появиха.

— Затвори си другото око.

Монокълът заработи веднага, щом Артьом го направи. През опушеното стъкло силуетите на съседите първо се размазаха, след това отново станаха отчетливи, и Артьом с огромни усилия се удържа да не извика от изумление — мъжете имаха по четири ръце! Долният чифт излизаше някъде под мишниците им и мърдаше също като горния. Единият от мъжете забеляза монокъла, усмихна се и небрежно махна на Артьом с лявата си долна ръка. Шумът в главата му утихна, алкохолът отстъпи под натиска на реалността.

— Какво е това? — прошепна Артьом и свали монокъла.

— „Различител“ — Кортес старателно избърса стъклото и го прибра в джоба си. — Позволява да виждаш през мъглата.

— А те?

— Хвани. Приятни момчета, но не обичат да привличат внимание и почти не свалят мъглата. Семейството им е във Великия Дом Чуд.

Артьом се обърна към кристалната гарафа с водката, но реши да не злоупотребява.

„Как ще разбереш колко сърца има съседът ти?“ — казваше Люся.

Вече знаеше отговора — използвай „различител“.

— Вече вярваш ли? — попита Кортес.

— А защо на мен? Защо трябва да знам всичко това? Доколкото си спомням, трябваше просто да предам този, как се казваше, Амулетът, и толкова.

— Действително. — Яна погледна Кортес. — Защо са му разказали за Тайния Град?