Мечът на Ликтора [bg]

— Наблюдават ме. Не мога да те отвържа сега. Но може би… — И погледна многозначително към лодките, които следваха нашата.

— Ще нападнат ли?

— Ако дойдат и други, да. Имат само риболовни копия и пахоси. — Като видя обърканото ми изражение, добави: — Пръчки със зъби — един от селяните също има пахос.

Селянинът, когото хетманът беше повикал, тъкмо изваждаше от сандъка нещо, което приличаше на парцалена топка. Разви я върху отворения капак и от вътрешността й се показаха няколко сребристосиви, мазни на вид парчета метал.

— Силови куршуми — каза Пиа уплашено.

— Мислиш ли, че ще дойдат още от твоите хора?

— Ако минем покрай други острови. Ако един или два последват крайбрежна лодка, всички се присъединяват, за да получат дела си от плячката. Но скоро пак ще видим брега и… — Под парцаливата й роба гърдите й се надигнаха развълнувано, когато селянинът отри ръка в палтото си, взе едно от сребристите парчета и го намести в прашката на двойния лък.

— Едва ли е по-лошо от тежък камък… — започнах аз. Той издърпа тетивите до ухото си и ги пусна, при което металното парче изсвистя между двата лъка. Пиа ми се стори толкова уплашена, че почти очаквах малкият снаряд да претърпи някаква метаморфоза във въздуха, може би да се превърне в един от онези паяци, които все още наполовина вярвах, че съм видял, когато ме уловиха упоен в рибарските мрежи.

Нищо подобно не се случи. Металното парче прелетя над водата като лъщяща стрела и цопна в езерото на десетина разкрача пред носа на най-близката лодка.

За част от мига не последва нищо. После станаха няколко неща — бурна детонация, огнена топка и гейзер от пара. Нещо тъмно, явно самият снаряд, все така непокътнат и изхвърлен от експлозията, която бе причинил, литна във въздуха и отново падна, този път между двете преследващи ни лодки. Последва нова експлозия, съвсем малко по-слаба от предишната, и една от лодките едва не се преобърна. Другата бързо зави настрани. Последва трета експлозия, после четвърта, но снарядът, каквито и други способности да притежаваше, не можеше да проследи лодките по начина, по който нотюлите на Хетор бяха проследили Йонас и мен. Всеки взрив го отнасяше все по-далеч, а след четвъртия силата му, изглежда, се изчерпа. Двете лодки изостанаха извън обсега на лъка и аз се възхитих на куража им да продължат преследването.

— Силовите куршуми изкарват огън от водата — каза Пиа.

Кимнах.

— Виждам. — Нагласях удобно краката си, за да намеря по-добра опора сред сноповете тръстика.

Не е много трудно да плуваш, дори ако ръцете ти са вързани на гърба — с Дрот, Рош и Еата се упражнявахме да плуваме, стиснали палци отзад на кръста си. А с вързаните си отпред ръце, знаех, че мога да се задържа над водата дълго време, ако се наложи, но се тревожех за Пиа и й казах да отиде колкото може напред.