![Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/4/drakonite-na-slomenoto-slnce-bg-download.jpg)
Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, сър Джерард — каза Тасълхоф. — И въпреки че не ме харесваш, трябва да ти призная, че не искам да те видя разчекнат на дибата. Може би някой друг — понеже досега не съм виждал да вадят ръка от ставата й, но със сигурност не теб.
Джерард очевидно не беше впечатлен от благородното предложение.
— Дръж си езика, за да не пострадаме и двамата.
— Обещавам — произнесе Тас, като издърпа опашката на косата си толкова силно, че в очите му се появиха сълзи. — Мога да пазя тайна. Пазил съм какви ли не, и то важни. Няма проблеми. Разчитай на мен или да не се казвам Тасълхоф Кракундел.
Това май също не впечатли рицаря кой знае колко. Като му хвърли един последен строг поглед, той се върна при коня си, метна се на седлото и препусна нататък — вече като мрачен рицар, повел след себе си затворник.
— Колко ще ни отнеме, докато се доберем до Квалинести? — попита Тас.
— При тази скорост, четири дни — отвърна Джерард.
Четири дни. Рицарят сякаш бе престанал да обръща внимание на кендера. Отказваше да отговоря, независимо какво го питаха. Остана глух дори за най-вълнуващите истории от репертоара на Тасълхоф и даже не се впечатли, когато кендерът заяви, че знае съвсем пряк път през Смрачената гора.
— Четири дни и трябва да търпя всичко това! Не че се оплаквам — говореше на понито си Тас сега, след като рицарят вече не го слушаше, — но това приключение започва да става все по-безинтересно. Даже въобще не е приключение. По-скоро си прилича на черна и неблагодарна работа, което, ако питаш мен, най-добре определя положението ни.
Кончето пристъпяше тежко по пътя си и двамата с ездача му унило се взираха към четирите дни, изпълнени с липса на разговори, нищо за правене и нищо за гледане освен дървета и планини, които щяха да са му интересни, ако имаше достатъчно време, за да ги проучи, но тъй като не можеше — и те му се струваха безинтересни, понеже и преди беше виждал достатъчно от тях в далечината. Беше толкова отегчен, че когато устройството за време отново се появи у него, кендерът се изкуши от мисълта да го използва. Всичко друго, даже да те настъпи гигант, си заслужаваше пред ужасяващата скука наоколо.
Въздържа се единствено заради факта, че най-сетне му се бе удало да поязди пони.
В този момент, конят се обърна, за да хвърли поредния гибелен поглед към сивото конче. Вероятно между него и ездача му бе възникнало нещо като взаимно разбиране, защото Джерард също се обърна.
Тас се ухили глуповато, сви рамене и му подаде Устройството за Пътуване във времето.
Рицарят накара коня си да спре, изчака понито да го догони и с лице, безизразно като черепа на черната му броня, протегна ръка. Взе троснато устройството и без да каже дума, го мушна в дисагите.
Тасълхоф въздъхна отново. Очакваха ги четири дълги ДНИ.
10
Господар на нощта
Орденът на Рицарите на Такхизис се бе зародил в сън, изтъкан от мрак, и бе основан за пръв път на отдалечен, таен остров на име Твърдината на Бурите в далечния Север на Крин. По време на Войната на Хаоса островът претърпял сериозни поражения. Врящото море го потопило напълно. Твърди се, че се случило по вина на морската богиня Зебойм, която скърбяла за смъртта на сина си, основателя на Ордена — лорд Ариакан. Водите се оттеглили, ала никой така и не пожелал да се върне обратно на острова. Крепостта се смятала за твърде отдалечена и лишена от практичност за целите на Ордена, който бил излязъл от Войната на Хаоса поразтърсен и лишен от своята Царица и нейното Видение, но заякнал — сила, с която било разумно да се съобразяваш.
Ето защо по време на явяването си пред Съвета на Последните герои Рицарят на Черепа Мириел Абрина се почувствала достатъчно уверена в искането остатъците от мрачните рицари да получат части от континента Ансалон в замяна на героичните си дела по време на войната. Съветът дал съгласие рицарите да задържат онези територии, които така или иначе били заграбили, основно Квалинести (по стар обичай малко човеци се интересували от съдбата на елфите), както и земите в североизточните части на континента, включващи Нерака и околностите й. Мрачните рицари приели този район, независимо от ужасните опустошения, и бързо се заели да съградят наново своя Орден.
Членовете на съвета се надявали, че рицарите бързо ще се задушат и ще изчезнат в натежалия от сяра въздух на Нерака. Но мрачният им Орден не само оцелял, но и започнал да процъфтява. Това се дължало главно на Абрина, Господарката на Нощта, която прибавила към военната си титла и тази на генерал-губернатор на Нерака. Абрина въвела нов принцип за набор на нови попълнения. Изискванията не били толкова строги, колкото старите и почти не налагали ограничения. Така рицарите елиминирали проблема с живата сила. В мрачните дни непосредствено след Войната на Хаоса хората се чувствали самотни и изоставени. Бил издигнат нов идеал — идеалът на голямото „Аз“. С главно предписание: „Никой друг няма значение. Единствено аз.“