Зовът на барабана [bg]

Той направо омагьоса Хенри и Матю с тези истории, както и момичетата. Джоузефин (най-голямата дъщеря на Кити, напомни ми Джейми) така се впечатли, че предприе нападение срещу кокошарника, откъдето тя и братовчедите ѝ излязоха украсени с пера, а после се намазаха с кал в цветовете на войната.

Тъй като всички искаха да играят диваци, Младия Джейми, съпругът на Кити, Джорди и моя милост бяхме принудени да участваме като шотландски полк и да изтърпим атака с томахавки (лъжици и черпаци) и други видове ентусиазирани нападения, докато оказвахме храбра съпротива с нашите мечове (летви и върбови клонки).

Аз отказах на предложението да се подпали сламата върху гълъбарника с огнени стрели, но накрая трябваше да отстъпя и да бъда скалпиран. Истински съм поласкан, че оцелях след тази операция и съм в по-добро състояние от пилетата.

Писмото продължаваше в същия дух, като съобщаваше още новини за семейството, за управлението на фермата и за събития в окръга. Емиграцията, пишеше Иън, станала „епидемична“, като заразила всички жители на село Шюгли.

Джейми дочете писмото и го остави. Усмихваше се с леко замечтан поглед, сякаш виждаше студените мъгли и камъните на Лалиброх, а не влажната и пъстра джунгла около нас.

Второто писмо също беше адресирано с почерка на Иън, но под синия восъчен печат пишеше „Лично“.

— Какво ли ще е това? — промърмори Джейми, счупи печата и отвори писмото. То започваше без поздрав, явно бе продължение на по-дългото писмо.