Търсенето на Светия Граал [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Търсенето на Светия Граал [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава рицарят от страната на голямата сестра се изстъпил напред и се провикнал, че не дава и пукнат петак за заплахите му, а напротив, готов е да защити своята дама.
— И аз съм готов — заявил Боорт — да се бия с теб за дамата, която ме доведе тук, за да може тя да запази земите си, понеже кралят ги е завещал на нея и понеже е справедливо другата дама да ги изгуби.
Тогава всички напуснали бойното поле, изтегляйки се в противоположни посоки, а двамата рицари се обърнали кръгом и се отдалечили към двата края на поляната. Сетне пришпорили конете си един срещу друг и както препускали в пълен галоп, се ударили с такава сила, че щитовете им били пробити, а ризниците им — разкъсани, и ако копията им не се били разлетели на трески, и двамата непременно щели да се погубят взаимно. От бясното движение телата и щитовете им се сблъскали много тежко, което предизвикало и двамата да изхвръкнат от седлата и да се тръшнат с цялата си тежест на земята.
Ала като рицари с неукротима храброст, те скочили пъргаво, изпружили щитовете пред лицата си, изтеглили мечовете си и се захванали да си нанасят силни удари по най-уязвимите и болезнени места. Не след дълго от щитовете им не останало почти нищо, тъй като парчета от тях се сипели като градушка на земята, от плетените им ризници, особено по ръкавите и около кръста, се разлетели разкъсани халкички, а от ударите на святкащите остриета по телата им се отворили дълбоки рани, от които бликнали струйки кръв.
Боорт си дал сметка, че противникът му се защитава далеч по-добре, отколкото очаквал, ала въпреки това непоклатимата убеденост, че застъпничеството му за по-младата сестра е справедливо и законно, му придавала голяма увереност, благодарение на която оставял съперника си да му нанася чести и бързи удари, ала се отбранявал умело и го изчаквал да се измори. Най-сетне, след като дълго време се защитавал, Боорт забелязал, че противникът му диша тежко, и се втурнал в нападение, чувствайки се толкова бодър и свеж, сякаш до този миг изобщо не бил въртял меча. Нанесъл му много тежки удари и на бърза ръка го притиснал толкова здраво, че той поради многото получени рани и голямата загуба на кръв вече не бил в състояние да се защитава.
Щом го видял така изтощен, Боорт се нахвърлил още по-ожесточено върху него, а противникът му в желанието си да избегне ударите, се олюлял силно и се проснал назад с цялата си дължина. Боорт хванал шлема му и го дръпнал с такава сила, че го изтръгнал и го захвърлил на пътеката, след което така го ударил по главата с дръжката на меча си, че от нея бликнала кръв и халкичките от плетения му капюшон се забили в раната му. Накрая му казал, че ще го убие, ако не се признае за победен, и изкривил лицето си в свирепа гримаса, сякаш всеки миг щял да му отсече главата. Приадан видял святкащата стомана, издигната над главата му, и изплашен от надвисналата смърт, се примолил за пощада:
— Ха, благородни рицарю! В името на Господа, смили се над мен и не ме убивай. Обещавам ти, че докато съм жив, няма да потегля на война срещу младата дама, а ще стоя винаги настрана!
Боорт го пуснал великодушно.
Като видяла, че рицарят й е победен, голямата сестра побягнала презглава, посрамена и опозорена. Боорт пък се приближил към всички васали, получили от нея земите си, и им заявил, че ще ги погуби, ако не изоставят тази жена. Мнозинството от тях признали върховенството на младата дама, а онези, които не пожелали да го сторят, били убити или лишени от имуществото си и прогонени от страната.
В края на краищата станало така, че благодарение доблестта на Боорт младата дама възвърнала високото положение, което кралят й бил отредил, макар че в неукротимата си злоба сестра й, колчем й се удавал случай, водела войни срещу нея до самия край на живота си.
Когато станало ясно, че страната е умиротворена и че неприятелите на младата дама не ще посмеят да надигнат глава, Боорт се отправил на път и препускал през горските дебри, мислейки си за неотдавнашното съновидение. Много му се искало да стигне до някое място, където би могъл да му разтълкуват скритото в него послание.
Първата вечер останал да пренощува у една вдовица, която го приела много радушно, оказала му сърдечно гостоприемство и много се зарадвала, когато узнала кой е. На другия ден още призори той потеглил, хващайки минаващия през гората широк път. След като яздил докъм пладне, се натъкнал на необикновено премеждие: на едно кръстовище срещнал двама рицаря, които карали върху впрегатен кон неговия брат Лионел — съвършено гол, ако не се смятат панталоните, с ръце, вързани на гърдите му, — и със стиска бодливи клонки в ръка го шибали толкова жестоко, че кръвта бликала от над сто рани и стичайки се по гърба, го била омазала и отпред, и отзад. Той обаче, като човек с голямо мъжество, не проронвал и дума, сякаш не чувствал никаква болка.