Търсенето на Светия Граал [bg]

Тогава всички напуснали бойното поле, изтегляйки се в противоположни посоки, а двамата рицари се обърнали кръгом и се отдалечили към двата края на поляната. Сетне пришпорили конете си един срещу друг и както препускали в пълен галоп, се ударили с такава сила, че щитовете им били пробити, а ризниците им — разкъсани, и ако копията им не се били разлетели на трески, и двамата непременно щели да се погубят взаимно. От бясното движение телата и щитовете им се сблъскали много тежко, което предизвикало и двамата да изхвръкнат от седлата и да се тръшнат с цялата си тежест на земята.

Ала като рицари с неукротима храброст, те скочили пъргаво, изпружили щитовете пред лицата си, изтеглили мечовете си и се захванали да си нанасят силни удари по най-уязвимите и болезнени места. Не след дълго от щитовете им не останало почти нищо, тъй като парчета от тях се сипели като градушка на земята, от плетените им ризници, особено по ръкавите и около кръста, се разлетели разкъсани халкички, а от ударите на святкащите остриета по телата им се отворили дълбоки рани, от които бликнали струйки кръв.

Боорт си дал сметка, че противникът му се защитава далеч по-добре, отколкото очаквал, ала въпреки това непоклатимата убеденост, че застъпничеството му за по-младата сестра е справедливо и законно, му придавала голяма увереност, благодарение на която оставял съперника си да му нанася чести и бързи удари, ала се отбранявал умело и го изчаквал да се измори. Най-сетне, след като дълго време се защитавал, Боорт забелязал, че противникът му диша тежко, и се втурнал в нападение, чувствайки се толкова бодър и свеж, сякаш до този миг изобщо не бил въртял меча. Нанесъл му много тежки удари и на бърза ръка го притиснал толкова здраво, че той поради многото получени рани и голямата загуба на кръв вече не бил в състояние да се защитава.