Търсенето на Светия Граал [bg]

— На драго сърце.

Двамата влезли в параклиса и монахът пристъпил към вечерното богослужение. След неговия край той наредил да сложат трапезата, предлагайки на Боорт хляб и вода с думите:

— Сеньор, това е храната, с която небесните рицари е редно да поддържат своето тяло, а не с онези изобилни ястия, които подтикват човек към сластолюбие и смъртна греховност. И нека Бог ми е свидетел: ако бях сигурен, че си склонен да направиш едно нещо за мен, щях да те помоля да го сториш.

Боорт веднага го попитал за какво става дума.

— Това е нещо, което ще бъде от полза за твоята душа и ще поддържа отлично твоето тяло.

Рицарят го уверил, че ще изпълни молбата му.

— Много благодаря — отвърнал отшелникът. — А имаш ли представа какво ми обеща току-що? Че няма да подхранваш тялото си с друга храна, докато не застанеш пред трапезата на Светия Граал.

— Но откъде знаеш, че ще се озова пред нея?

— Знам, че там ще бъдат трима от рицарите на Кръглата маса, един от които ще си ти.

— В такъв случай ти давам думата си на добросъвестен и предан рицар, че няма да вкуся друго освен хляб и вода до часа, в който ще седна на трапезата, за която говориш.

Отшелникът му благодарил за този обет на въздържание, който рицарят щял да следва от обич към Истинския Разпнат.

През тази нощ Боорт си починал върху свежата трева, която църковният прислужник му накосил и разстелил край параклиса. С настъпването на деня, още на разсъмване, Боорт вече бил буден. Тогава отшелникът дошъл при него и му рекъл:

— Сеньор, вземи тази бяла роба и я носи вместо ризата си. Тя ще бъде знак за покаяние и наказание на твоята плът.

Боорт снел дрехата и ризата си, на тяхно място, изпълнявайки заръката на отшелника, надянал дадената му роба, а върху нея — туника от яркочервена коприна, прекръстил се и влязъл в параклиса, за да изповяда на свещеника всички грехове, за които чувствал вина пред своя Творец. Свещеникът останал изненадан от това, че рицарят бил водил приличен и благочестив живот, узнавайки, че последният никога не бил падал до низостта на плътските изкушения освен в онзи час, в който от него бил заченат Елиан Белия, и че за това дължал голяма благодарност на Господ Бог.

След като свещеникът го освободил от греховете и му наложил подходящо според него наказание, Боорт го помолил да му даде и причастие, защото така щял да се чувства много по-сигурен, независимо къде можел да се озове. Още повече, че не знаел дали по време на Търсенето ще оцелее, или ще се прости с живота си. Монахът му заръчал да почака до края на литургията, а рицарят, разбира се, се съгласил. Тогава божият човек започнал да отслужва утренята, а след края й облякъл свещеническите одежди и наченал евхаристията. След като произнесъл благослова, той взел Тялото Господне и дал знак на Боорт да се приближи. Последният се подчинил и коленичил пред него. Тогава божият човек го попитал: