Търсенето на Светия Граал [bg]

— Ха! Боорт! — възкликнал мъжът. — Ако не се боях, че можеш да изгубиш всичкия си кураж и да затънеш в пълно униние, бих могъл да ти кажа какво знам по този случай и дори да ти го покажа, за да го видиш със собствените си очи.

Като чул тези думи, Боорт веднага си помислил, че двамата рицари са убили брат му. По лицето му се изписала голяма скръб, а след като отново бил в състояние да говори, промълвил:

— Ах, сеньор, ако е мъртъв, покажи ми, моля ти се, тялото му. Ще се погрижа да го погребат и ще му окажа почести, достойни за крал, защото той наистина беше син на доблестен мъж и добродетелна жена.

— Погледни натам и ще го видиш — рекъл мъжът.

Боорт погледнал, накъдето му сочел човекът, и видял проснато на земята тяло, цялото окървавено и бездиханно, както личало, отскоро. Като се вгледал по-внимателно, той разпознал в него своя брат. Тогава изпитал толкова голяма мъка, че не успял да се задържи на крака, а му прималяло паднал на земята и останал задълго да лежи безчувствен. Когато се посвестил, рекъл:

— Ах, скъпи сеньор, кой посмя да ти стори това? Горко ми! Никога повече не ще изпитам радост през живота си освен ако Онзи, Който навестява грешниците в мигове на терзания и страдания, не дойде да ме утеши. И понеже, мили ми братко, стана така, че вече с теб сме разделени навеки, дано Онзи, Когото избрах за мой спътник и учител, да бъде занапред мой водач и спасител във всички опасности. Защото след като ти напусна този свят, аз нямам за какво да мисля освен за душата си.

Сетне грабнал трупа и го вдигнал на седлото, сякаш — както му се сторило — нямал никаква тежест, и се обърнал към човека, който продължавал да стои наблизо:

— Сеньор, в името на Господ Бог, кажи ми има ли някъде наблизо църква или параклис, където бих могъл да го погреба.

— Да — казал той, — наблизо има един параклис в подножието на висок замък. Ще можеш да го погребеш там.

— Сеньор, в името на Господ Бог, води ме натам.

Боорт скочил на задницата на коня, придържайки пред себе си онова, което мислел, че е трупът на неговия брат. Не били изминали много път, и пред тях се показала голяма и висока, изключително силно укрепена кула. Пред нея имало стара порутена къща, наподобяваща параклис. Пред вратата й Боорт и спътникът му скочили от конете и влезли вътре. Положили мъртвото тяло върху голяма мраморна гробница, намираща се по средата на помещението.

Боорт се зае да търси, но никъде не могъл да намери нито светена вода, нито кръст, нито какъвто и да било знак от присъствието на Иисус.

— Да го оставим тук — рекъл спътникът на Боорт — и да отидем да пренощуваме в тази кула. На сутринта ще дойда, за да отслужа опелото на брат ти.

— Как така, сеньор, да не би да си свещеник?

— Да, свещеник съм — отвърнал мъжът.

— В такъв случай ще те помоля да ми изясниш смисъла на съновидението, което ме споходи тази нощ, а и на други някои неща, които ме тревожат.