Търсенето на Светия Граал [bg]

Такива били двете съновидения на Боорт през нощта, предизвикали голяма почуда у него, защото не съумявал да схване какво е скритото в тях знамение. Те толкова измъчвали съня му, че в края на краищата той се събудил, очертал кръстния знак на челото си и след като изразил покорството си пред Господ Бог, зачакал да се съмне. На развиделяване скочил на леглото и се повъртял в него, за да не може никой да се досети къде е прекарал нощта.

Скоро дошла господарката на замъка и му пожелала добро утро.

— Господ радост да ти носи — отвърнал й той.

Тя го отвела в местния параклис, където изслушали утренята и дневната литургия. Малко преди да настъпи първият час, той излязъл от параклиса и отишъл в голямата зала, където се било събрало голямо множество рицари и служители на дамата, свикани от нея, за да присъстват на двубоя. С влизането му господарката на замъка му предложила да хапне, преди да надене доспехите си, защото така щял да има повече сили, ала той отвърнал, че няма да сложи и троха в устата си, преди да е довел схватката до желания край.

— В такъв случай не ти остава нищо друго, освен да се приготвиш — рекли му местните хора. — Защото, както ни се струва, Приадан е вече в пълно бойно въоръжение на полето, където е предвидено да се състои битката.

Тогава Боорт поискал доспехите си и те начаса му били донесени. Щом се стегнал добре и се уверил, че всичко е наред, той скочил на коня си и казал на дамата и на нейните хора да сторят същото и да го поведат към мястото на предстоящия двубой. Тя, последвана от своите подчинени, бързо се качила на коня си и всички препуснали към една ливада, ширнала се в недалечна долина. Приближавайки се, съгледали в дъното й голяма тълпа хора, очакващи Боорт и дамата, за която той трябвало да се бие.

Идващите от замъка се спуснали по надолнището на хълма и скоро пристигнали на избраното място. Щом се видели, двете дами се приближили една към друга и по-младата — тази, за която Боорт щял да се сражава — рекла:

— Госпожо, чувствам се засегната от теб, и то с пълно право. Ти ми отне дадените ми от крал Амант имоти и владения, върху които ти не можеш да предявяваш никакви права днес, след като преди смъртта си той те прогони и лиши от наследство.

Съперницата й отвърнала, че никога не е била лишавана от наследство и че е готова да докаже това, стига по-младата й сестра да има дързостта да твърди обратното. Когато видяла, че няма как да избегне словесния сблъсък, последната се обърнала към Боорт:

— Сеньор, какво мислиш за доводите на тази дама?

— Струва ми се, че води с теб несправедлива и нечестна война и че всички, които я подпомагат, също проявяват недобросъвестност. Чух достатъчно за случая както от самата теб, така и от устата на други хора, и съм сигурен, че тя греши, а правото е на твоя страна. И ако някой рицар заяви, че това не е така, а е точно обратното, аз съм готов още тук и сега да го принудя да се откаже от своето твърдение.