Търсенето на Светия Граал [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Търсенето на Светия Граал [bg]». Краткое содержание книги:
Боорт не й отговорил нищо и птицата отлетяла. Почти в същия миг долетяла черната птица, която също го заговорила:
— Редно е утре да служиш на мен и да не ме гледаш с презрение, защото съм черна. Знай, че моята чернота струва несравнимо повече от белотата на другата птица.
Сетне побързала да отлитне, така че той не виждал повече нито едната, нито другата.
Съновидението обаче не било последното, защото съвсем скоро Боорт бил споходен от ново, също толкова необикновено съновидение. Видял се той да пристига в голям и красив дом, приличащ много на параклис. С влизането си в него заварил мъж, седящ на престол. От лявата му страна стърчал прогнил и червив дънер, който едва се държал да не рухне; отдясно пък се виждали два лилиеви цвята. Единият от цветовете се приближил до другия и понечил да му отнеме белотата, но мъжът ги разделил така, че да не се докосват, и ето че не след дълго и от двата цвята поникнали дървета, които бързо се оказали отрупани с плодове.
След това чудо мъжът на престола рекъл на Боорт:
— Боорте, няма ли да е малоумен онзи, който остави тези цветя да загинат, само и само да осуети рухването на гнилото дърво?
— Да, сеньор — отвърнал Боорт — наистина би бил такъв, защото, както ми се струва, това дърво не би могло да послужи за нищо, докато цветята са дори по-прекрасни, отколкото ми се струваше отначало.
— Внимавай тогава! — предупредил го мъжът. — Ако видиш да се случва нещо подобно, не оставяй да загинат прекрасни цветя, за да спасиш една проядена от червеи греда. Защото ако бъдат облъхнати от твърде голяма жега, те могат бързо да увехнат.
Боорт го уверил, че ще си спомни за това, ако бъде изправен пред подобно раздвоение.
Такива били двете съновидения на Боорт през нощта, предизвикали голяма почуда у него, защото не съумявал да схване какво е скритото в тях знамение. Те толкова измъчвали съня му, че в края на краищата той се събудил, очертал кръстния знак на челото си и след като изразил покорството си пред Господ Бог, зачакал да се съмне. На развиделяване скочил на леглото и се повъртял в него, за да не може никой да се досети къде е прекарал нощта.
Скоро дошла господарката на замъка и му пожелала добро утро.
— Господ радост да ти носи — отвърнал й той.
Тя го отвела в местния параклис, където изслушали утренята и дневната литургия. Малко преди да настъпи първият час, той излязъл от параклиса и отишъл в голямата зала, където се било събрало голямо множество рицари и служители на дамата, свикани от нея, за да присъстват на двубоя. С влизането му господарката на замъка му предложила да хапне, преди да надене доспехите си, защото така щял да има повече сили, ала той отвърнал, че няма да сложи и троха в устата си, преди да е довел схватката до желания край.
— В такъв случай не ти остава нищо друго, освен да се приготвиш — рекли му местните хора. — Защото, както ни се струва, Приадан е вече в пълно бойно въоръжение на полето, където е предвидено да се състои битката.
Тогава Боорт поискал доспехите си и те начаса му били донесени. Щом се стегнал добре и се уверил, че всичко е наред, той скочил на коня си и казал на дамата и на нейните хора да сторят същото и да го поведат към мястото на предстоящия двубой. Тя, последвана от своите подчинени, бързо се качила на коня си и всички препуснали към една ливада, ширнала се в недалечна долина. Приближавайки се, съгледали в дъното й голяма тълпа хора, очакващи Боорт и дамата, за която той трябвало да се бие.
Идващите от замъка се спуснали по надолнището на хълма и скоро пристигнали на избраното място. Щом се видели, двете дами се приближили една към друга и по-младата — тази, за която Боорт щял да се сражава — рекла:
— Госпожо, чувствам се засегната от теб, и то с пълно право. Ти ми отне дадените ми от крал Амант имоти и владения, върху които ти не можеш да предявяваш никакви права днес, след като преди смъртта си той те прогони и лиши от наследство.
Съперницата й отвърнала, че никога не е била лишавана от наследство и че е готова да докаже това, стига по-младата й сестра да има дързостта да твърди обратното. Когато видяла, че няма как да избегне словесния сблъсък, последната се обърнала към Боорт:
— Сеньор, какво мислиш за доводите на тази дама?
— Струва ми се, че води с теб несправедлива и нечестна война и че всички, които я подпомагат, също проявяват недобросъвестност. Чух достатъчно за случая както от самата теб, така и от устата на други хора, и съм сигурен, че тя греши, а правото е на твоя страна. И ако някой рицар заяви, че това не е така, а е точно обратното, аз съм готов още тук и сега да го принудя да се откаже от своето твърдение.