Търсенето на Светия Граал [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Търсенето на Светия Граал [bg]». Краткое содержание книги:
Боорт й отвърнал, че каквото и да става, няма да направи подобно нещо. При тези му думи тя дала воля на болката си и изпаднала в такива жални ридания, че оставила у Боорт впечатлението за голяма мъка и страдание. Той обаче останал непреклонен в своето решение. Като видяла, че няма да постигне своето, тя му рекла:
— Боорте, със своя отказ ти ме доведе дотам, че аз ей сега, в този час, ще умра направо пред очите ти.
Сетне го хванала за ръката, отвела го до вратата на голямата зала и му казала:
— Остани тук и ще видиш как от любов към теб ще умра.
— За Бога! — извикал Боорт. — Няма да гледам подобно нещо!
Ала тя заповядала на своите хора да го задържат там, и те, разбира се, изпълнили волята й. После се качила върху зъберите на крепостната стена, водейки със себе си дванадесет госпожици от свитата си. Щом стъпили и те върху зъберите, една от тях се обърнала към Боорт:
— Ах, сеньор! Смили се, моля те, над всички нас! Изпълни волята на моята господарка! Ако я пренебрегнеш, ние още сега, в този миг, ще се хвърлим от тази кула, преди господарката ни да го е сторила. Да я гледа как умира, това никоя от нас не може да понесе! Ако ни оставиш да умрем за нещо толкова незначително, това би било най-голямото безчестие, извършено от рицар за всички времена.
Боорт се вгледал в тях и си помислил, че те наистина са знатни и благородни дами. Сърцето му се изпълнило с голяма жал към тях. Ала въпреки всичко решил, че би предпочел всички те да изгубят живота си, отколкото той — своята душа. Затова им казал, че няма да направи нищо, независимо дали ще продължат да живеят, или ще умрат, и тогава те се хвърлили отвисоко на земята. Изумен от случилото се пред очите му, Боорт вдигнал ръка и се прекръстил.
И тогава изведнъж около него се разнесла такава страшна врява, такива непоносими крясъци, че се зачудил дали не се е оказал заобиколен от всички дяволи на преизподнята. Всъщност точно така и било. Докато се оглеждал, всичко било изчезнало: нямало я нито кулата, нито дамата, търсеща толкова настоятелно любовта му, нито каквото и да било от предишната обстановка с изключение на доспехите, които бил внесъл в замъка, и къщичката, в която мислел, че е оставил тялото на мъртвия си брат.
Като видял това, Боорт тутакси разбрал, че Неприятелят на Господ Бог му е подготвил този капан, защото е искал да погуби душата и тялото му, ала благодарение на Господ е успял да се спаси от коварните му замисли. Тогава вдигнал ръце към небето и се провикнал:
— Скъпи Отче Иисусе Христе, бъди благословен, задето ми даде силата и способността да преборя Неприятеля човешки, и ми отреди победа в тази битка!
Тогава той отишъл там, където мислел, че е оставил мъртвия си брат, ала не намерил нищо. Откритието му го накарало да се почувства още по-щастлив: възродила се надеждата му, че брат му не е мъртъв и че видяното не е било нищо друго освен измамен призрак. Пристъпил тогава към доспехите си, надянал ги, стегнал се и скочил на коня си, за да напусне това място, където не искал да остане и миг повече заради нечистата сила, която го обитавала.
След като препускал доста време, чул камбана да бие откъм лявата му страна, и душата му била обзета от голямо щастие. Отправил се веднага в тази посока и само след малко пред него се очертало абатство, заобиколено от яки стени и обитавало от бяло монашество. Боорт се приближил до портата и захлопал по нея, додето не му отворили. Като го видели в пълно бойно въоръжение, монасите тутакси си помислили, че е някой от рицарите, участващи в Търсенето на Светия Граал. Те с радост му помогнали да слезе от коня и го завели в една стая, за да се освободи от доспехите си, след което му устроили любезен прием. По някое време Боорт се обърнал към един от тях, за когото си помислил, че е свещеник:
— Сеньор, в името на Господ Бог, заведи ме при онзи от братята, който според теб е най-мъдрият от всички тук, защото днес ми се случи много смайващо премеждие, за което бих искал да бъда просветлен от Бог и от него.
— Сеньор рицарю, съветвам те да отидеш при нашия абат, защото той е най-мъдрият от нас по отношение както на духовното знание, така и на житейските правила.