Търсенето на Светия Граал [bg]

Боорт й отвърнал, че каквото и да става, няма да направи подобно нещо. При тези му думи тя дала воля на болката си и изпаднала в такива жални ридания, че оставила у Боорт впечатлението за голяма мъка и страдание. Той обаче останал непреклонен в своето решение. Като видяла, че няма да постигне своето, тя му рекла:

— Боорте, със своя отказ ти ме доведе дотам, че аз ей сега, в този час, ще умра направо пред очите ти.

Сетне го хванала за ръката, отвела го до вратата на голямата зала и му казала:

— Остани тук и ще видиш как от любов към теб ще умра.

— За Бога! — извикал Боорт. — Няма да гледам подобно нещо!

Ала тя заповядала на своите хора да го задържат там, и те, разбира се, изпълнили волята й. После се качила върху зъберите на крепостната стена, водейки със себе си дванадесет госпожици от свитата си. Щом стъпили и те върху зъберите, една от тях се обърнала към Боорт:

— Ах, сеньор! Смили се, моля те, над всички нас! Изпълни волята на моята господарка! Ако я пренебрегнеш, ние още сега, в този миг, ще се хвърлим от тази кула, преди господарката ни да го е сторила. Да я гледа как умира, това никоя от нас не може да понесе! Ако ни оставиш да умрем за нещо толкова незначително, това би било най-голямото безчестие, извършено от рицар за всички времена.

Боорт се вгледал в тях и си помислил, че те наистина са знатни и благородни дами. Сърцето му се изпълнило с голяма жал към тях. Ала въпреки всичко решил, че би предпочел всички те да изгубят живота си, отколкото той — своята душа. Затова им казал, че няма да направи нищо, независимо дали ще продължат да живеят, или ще умрат, и тогава те се хвърлили отвисоко на земята. Изумен от случилото се пред очите му, Боорт вдигнал ръка и се прекръстил.