Търсенето на Светия Граал [bg]

Като чул, че този свещеник, комуто той приписвал святост и добродетелен живот, го кори за спасяването на младото момиче, Боорт изпаднал в недоумение какво да каже. В този миг другият го попитал:

— Разбра ли посланието, скрито в твоя сън?

— Да, сеньор — отвърнал Боорт.

— Участта на твоя братовчед Ланселот зависи изцяло от теб. Ако пожелаеш, можеш да го спасиш от смъртта; ако пожелаеш, можеш да го погубиш. Всичко зависи от волята ти: каквото поискаш, това ще се сбъдне.

— Можеш да бъдеш сигурен, че съм готов на всичко друго, но не и да погубя монсеньор Ланселот.

— Скоро ще имаме възможност да се убедим в това — рекъл мъжът.

Сетне го повел към кулата. Като влязъл вътре, Боорт заварил там множество рицари, дами и госпожици, които в хор го поздравили:

— Боорте, добре си дошъл!

Тутакси се заели да го отведат в главната зала и да му свалят доспехите. След като останал без въоръжение, му донесли разкошно наметало, подплатено с хермелин, и му го метнали на раменете, а после го настанили да седне на бяло ложе. Всички се заели да го утешават и да му внушават радостни мисли, така че в края на краищата Боорт забравил за част от болката си. Докато го ободрявали и насърчавали, се появила една изключително красива и привлекателна госпожица, събрала в себе си едва ли не цялата хубост на земята, облечена с такъв разкош, сякаш е имала възможността да избира измежду най-красивите дрехи на света.

— Сеньор — обадил се един от рицарите, — това е дамата, на която всички ние принадлежим. Тя е най-красивата и могъща дама на света, а освен това те обича най-много от всички. Очаква те търпеливо от много дълго време, защото ти си единственият рицар, когото тя иска да има за приятел.

Боорт бил смаян да чуе тези думи. Като я видял да се приближава към него, той я приветствал, а тя отвърнала на поздрава му и седнала до него. Двамата се унесли в разговор за много неща, додето тя изведнъж не го помолила да й бъде приятел, защото го обичала повече от всеки друг мъж на света. Обещала му, че ако й отдаде своята любов, ще го направи най-могъщия представител на своя род, откакто той съществува.

Като чул тези думи, Боорт се почувствал много притеснен, защото не искал в никакъв случай да нарушава своята целомъдреност, и останал в почуда какво да й отговори. Тогава тя му казала:

— Какво е това, Боорте? Нима ще отхвърлиш моята молба?

— Госпожо, няма на света толкова богата и могъща дама, която да ме принуди да изпълня волята й в това отношение. Никой не бива да иска от мен подобно нещо в този момент, когато моят брат лежи там, мъртъв, убит и аз не зная как.

— Ах, Боорте! Изобщо недей да мислиш за тези неща! Трябва да постъпиш така, както аз искам от теб. Знай, че ако не те обичах повече, отколкото жена е обичала мъж от памтивека до днес, аз в никакъв случай нямаше да поискам от теб подобно нещо, защото не е обичайно, нито прието жената да ухажва мъжа, дори ако е силно влюбена в него. Ала неустоимото желание, което ме изпълва във всеки миг, ме тласка към подобни постъпки и кара сърцето ми да говори неща, каквито винаги досега съм утаявала в себе си. Ето защо те моля, скъпи приятелю, да не се съпротивляваш, а да отстъпиш пред моите молби, което означава да си легнеш с мен тази нощ.