![Търсенето на Светия Граал [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/4/trseneto-na-svetiya-graal-bg-download.jpg)
Търсенето на Светия Граал [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Търсенето на Светия Граал [bg]». Краткое содержание книги:
— Боорте, виждаш ли това, което държа в ръцете си?
— Да, сеньор, виждам, че под привидността на хляб държиш моя Спасител и моето Изкупление. Едва ли щях да ги виждам по този начин, ако очите ми, които са дотолкова приковани към земята, че не могат да виждат духовните неща, нито ми позволяват да гледам на света другояче, не ми отнемат истинския им образ. Ала не се съмнявам, че този хляб е истинска плът, истинско тяло и съвършено божество.
След което от очите му рукнали сълзи. Отшелникът обаче му казал:
— Ти ще бъдеш истински безумец, ако след като си приел нещо, както сам казваш, толкова възвишено, не Му бъдеш верен спътник през всички останали дни от живота си.
— Сеньор — отвърнал му Боорт, — докато съм жив, не ще бъда нищо друго освен Негов верен служител и не ще престана да се подчинявам на Неговите заповеди.
В този миг свещеникът му дал причастието, а рицарят го приел с голямо благоговение, щастлив от мисълта, че каквото и да му се случи, не ще изпита никога повече мъки или угризения.
След като се причастил и останал на колене, колкото преценил за необходимо, той отишъл при отшелника и му казал, че иска да отпътува, защото бил прекарал при него достатъчно време. Той му отвърнал, че може да си тръгне, когато пожелае, защото е въоръжен, както подобава на един небесен рицар, и че е защитен срещу Неприятеля човешки по възможно най-добрия начин.
Тогава Боорт пристъпил към доспехите си, взел ги и след като се въоръжил, си взел сбогом със свещеника и се наканил да поеме по своя път. На изпроводяк божият човек го призовал, озове ли се пред Светия Граал, да не забрави да се помоли за него. Боорт пък от своя страна го приканил да го споменава в молитвите си пред Господ Бог, за да не го оставя Той да изпадне в смъртен грях, изкушен от Неприятеля човешки, и свещеникът му обещал, че ще има тази грижа и доколкото му стигат силите, ще изпълни молбата му.
Сетне Боорт се отдалечил. Препускал той през целия ден чак до ранния следобед. По някое време погледнал към небето и видял голяма птица да лети над старо изсъхнало дърво без листа и плодове. След като дълго кръжала във въздуха, птицата кацнала на дървото, което цялото било отрупано с нейни пиленца, до едно мъртви. Като ги намерила бездиханни, тя започнала да се кълве с човката си по гърдите, от които бликнала кръв. Щом почувствали горещата кръв, птиченцата започнали да се възвръщат към живота, но обезкървена, тя издъхнала сред тях. Така птиченцата дължали началото на своя живот на покойната птица.
Докато наблюдавал това знамение, Боорт смаяно се питал какво ли ще е скритото в него послание. Самият той нямал представа какво означава тази поличба, ала бил убеден, че символиката й е важна и необикновена. Дълго гледал към дървото, за да види дали голямата птица няма да се съживи, ала това не можело да стане, защото тя вече била мъртва. Когато си дал сметка за това, рицарят продължил пътя си и препускал чак до свечеряване.
Вечерта по волята на случая попаднал на замък с мощни стени и кула, в който помолил да получи подслон, и хората в него го приели на драго сърце. След като му помогнали да свали доспехите си и да ги остави в една малка стая, те го отвели в просторна висока зала, където се срещнал с господарката на замъка — красива и млада, но бедно облечена жена. Още с влизането му тя се завтекла насреща, приветствала го с „добре дошъл“, изразила радостта си от учтивия му поздрав и му устроила изключително любезен прием.
Когато дошло време за вечеря, тя го настанила на трапезата до себе си, а прислугата донесла множество подноси с изобилие от месни ястия. Наблюдавайки суетнята, Боорт си помислил, че каквото и да става, няма да се докосне до тях. Сетне повикал един от прислужниците и го помолил да му донесе вода, която тутакси му била поднесена в голяма сребърна чаша. Боорт я турил пред себе си и натопил в нея три филии хляб. Като видяла това, дамата го попитала:
— Сеньор, да не би ястията, които са ти поднесени, да не ти харесват?
— В никакъв случай, сеньора — отвърнал той. — Но днес не искам и не ще се докосна до никаква друга храна освен до тази, която виждаш пред мен.
Дамата не подновила повече този разговор, тъй като не искала да го засяга или обижда. Когато всички се нахранили и покривките били вдигнати, те станали, отишли до прозорците на голямата зала и Боорт седнал до господарката на замъка. Докато разговаряли, в залата влязъл един прислужник с важно известие: