Правилата на лова [bg]

— Любов моя? — каза Адачи с доволното изражение на ученик.

Чифуне разчорли косата му.

— Фигуративно казано. Не си въобразявай много.

Полека-лека на повърхността изплува значението на нейните думи.

— Тероризъм? Какво, по дяволите, става? Какво се е случило с доброто старомодно убийство? — той замълча за малко. — Знаеш ли, нашият убиец може просто да е имал чувство за хумор и да го е използвал, когато е намерил Ходама, готов за баня. Всъщност не мисля така. Това не ми прилича на хубаво и чисто политическо убийство. Смятам, че за Ходама е било предвидено да умре мъчително. Може да има политически елемент, като се знае кой беше Ходама, но първопричината според мен е отмъщение.

— Въпреки това — каза Чифуне — погледни и към политиката. Помисли за новото пренареждане на силите и новите съюзи. Потърси накъде водят конците и кой ги дърпа.

Адачи изсвирука няколко такта от една стара песен на Бийтълс. Те бяха голямо име в Япония и когато беше още дете, беше ходил да ги гледа веднъж в Ниппон Будокан. Паметна вечер. Не беше сигурен дали сегашното поколение от съвсем млади поп звезди може да отбележи някакъв напредък. Повечето японски певци имаха съвсем кратък живот на лавиците и докато навършат двайсет, вече ги считаха за престарели. Имаше чувството, че ги сглобяваха с роботи и просто ги изхвърляха, щом се износят. Гъвкаво производство: един ден коли; на следващия поп изпълнители, управлявани от компютър с мъглява логика. Всяка човешка потребност се задоволяваше от половин дузина огромни корпорации и държавата — а може би бизнесът и държавата бяха едно и също нещо? Мисълта беше страшна и не съвсем приятна. Японската хомогенност беше много хубаво нещо, но като храната се нуждаеше от сол. Много добре щеше да й дойде малко индивидуалност.

Като говореше за това, той се търколи върху Чифуне и опрян на лакти, проникна в нея. Тя вдигна колене, за да го приеме по-дълбоко, и отвърна на погледа му, без да се движи. После посегна и го погали по лицето, преди да го притегли към себе си.