Предатели [bg]

46

След като се разделиха с Марс и Браун, които потеглиха с колите си, Декър и Джеймисън се прибраха в апартамента.

— Не стигнахме до никъде — каза Джеймисън. — Тя очевидно не иска да сподели нищо с нас. — Когато Декър не отговори, продължи уморено: — Знаеш ли, когато човек разговаря с някого, очаква от него някаква реакция.

Метна палтото си на закачалката до вратата и щом се обърна, замръзна на място. Пред нея стоеше мъж с черна маска, която плътно покриваше лицето му. В ръката си държеше пистолет, насочен към гърдите на Декър.

— Май имаме посетител — каза Декър.

Мъжът посочи с пистолета си нагоре и двамата вдигнаха ръце. Той подхвърли на Джеймисън чифт белезници, тя посегна и ги улови. Нападателят им посочи Декър.

— Иска да ме закопчаеш с тях.

— Това ми е ясно. Кой си ти?

Вместо отговор мъжът запъна петлето на ударника.

— Просто го направи, Алекс. И не задавай повече въпроси.

Тя закопча ръцете на Декър зад гърба му.

Мъжът дойде и провери белезниците, след което побутна и двамата към вратата.

— Къде отиваме? — попита Джеймисън.

Вместо отговор той заби лакът в бъбрека на Декър, който се блъсна в стената и се свлече по нея с разкривено от болка лице. Похитителят го удари с пистолета по главата.

— Добре, добре! Край с въпросите! — извика Джеймисън и се опита да помогне на Декър, но онзи я дръпна назад.

Декър успя да се изправи най-после. Тръгна бавно към вратата, приведен на една страна. Мъжът я отвори и всички излязоха навън.

— Срещнем ли някого по стълбите, да не сте гъкнали — изсъска той. — Само някой от вас да се покашля и ще ви застрелям. Ясно?

— Ясно, ясно — побърза да го увери Джеймисън.

Слязоха по стълбите, мъжът отвори входната врата и ги побутна към черен седан.

— Сядай зад волана! — нареди той на Джеймисън.

Декър седна до нея, а похитителят им се настани на задната седалка и насочи пистолета си към него. Даде на Джеймисън ключа от колата и си сложи колана.

— Карай. Ще ти кажа къде отиваме.

Тя потегли. Мъжът я упътваше и Джеймисън завиваше ту по една, ту по друга улица.

— Наляво! — нареди той.

Така се озоваха в улица без изход.

Декър надникна през прозореца. Районът изглеждаше занемарен, а сградите от двете им страни бяха опожарени и изоставени.

— Навън! — нареди на Джеймисън похитителят. — Отвори му вратата!

Тя се подчини и помогна на Декър да излезе. Мъжът посочи наляво с пистолета си.

— Влизайте вътре! През онази врата.

Декър се наведе, за да не удари главата си в ниската рамка на вратата. Помещението бе тъмно и студено.

— Нищо не се вижда — извика Джеймисън, докато пристъпваше бавно с протегнати напред ръце.

Появи се светлина. Мъжът държеше фенерче в лявата си ръка.

— Слезте по стълбите, ей там.

Декър се обърна и каза:

— Виж какво, това е между мен и теб. Тя няма нищо общо. Пусни я и обещавам да не ти създавам проблеми.