Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Предполагаше се, че трябваше да ми се обадиш отново за домашния телефон на Лъки — раздразнено каза той.
— Не мога да го открия — отговори Лили.
— Моля? — Алекс не беше свикнал да му казват „не“.
— Асистентката на Фреди има ембарго върху нейния телефонен номер. Забранено й е да го дава на когото и да било.
— Майната й на асистентката на Фреди. Кажи на Фреди, че аз го искам.
— Извинявай, Алекс, опитах се. Той също каза „не“ — няма нейното разрешение.
Алекс знаеше, че не може да продължи да настоява, без да се издаде като някой горящ от прекалено желание любовник.
— Какво ново за „Пантър“? — попита той рязко, за да смени темата.
— Разбрах, че някаква бизнесдама е купила „Пантър“. Говори се, че отишла в офиса на Лъки и й наредила да освободи мястото.
— Това засяга ли „Гангстери“?
— Според Фреди всичко ще продължи, както е предвидено.
— Той познава ли тази жена?
— Определено не.
— Майната й! — ядосано възкликна Алекс. — Наистина трябва да говоря с Лъки. А това момче, което работи за нея?
— Киоко?
— Да, вземи телефона й от него.
— Опитах се да се свържа с него, но той вече не е в студиото. Трябва да си е тръгнал след Лъки.
— Използвай уменията си, Лили. Обади му се в къщи.
— Да, Алекс, ще му се обадя. Как върви всичко там?
— Открихме подходящата къща за героя на Романо.
— Отлично.
— Какво става с пробните снимки?
— Всичко е уредено за утре следобед. Гримьорите и фризьорите са готови. Винъс ще дойде в един следобед, Джони — в два. Двамата ще са пред камерата в три. Това устройва ли те?
— Организирано както винаги, Лили. Франс каза ли на Тин Лий, че няма да се върна?
— Мисля, че да. А майка ти се обади два пъти.
— Тя пък какво иска?
— Може би трябва да й се обадиш сам.
— Ти го направи, кажи, че не съм в града.
— Ще летиш ли тази вечер обратно?
— Намери ми номера на Лъки и ще ти кажа — той затвори, прибра мобифона в джоба си и се присъедини към екипа си.
— Готов ли си да видиш следващото място? — попита Ръсел.
— Заведи ме там — каза Алекс. — Определено искам да си отида оттук тази вечер.
ГЛАВА 32
„При Мортън“ беше оживено място. Винаги беше претъпкано с холивудски кинаджии и театрали. Беше място, където можеш да бъдеш видян. Когато Лъки влезе, всички се извърнаха да я погледнат. Днес тя беше голямата новина и всеки го знаеше.
Тя пристигна преди Винъс и вместо да почака на бара, последва оберкелнера до мястото си, пробивайки си път покрай маси, пълни с хора, които познаваше. Целуна Арнолд Копелсон, продуцента, и фината му съпруга Ан. Махна на Марвин Дависис, спря, за да размени няколко думи с Джоана и Сидни Поатие, поздрави Мел Гибсън, размени целувки с Чарли Долар и накрая стигна до местоназначението си.
Докато сядаше, Чарли стана и дойде при нея.
— Хей — провлече той и започна да тъпче ризата в панталоните си, раздърпан както винаги. — Фразата „стой тук“ не е в моя речник.
Тя направи изморена физиономия.
— Съжалявам, Чарли. Непредвидени обстоятелства.
— Да… Чух — каза той, придърпа стол и седна.
Тя въздъхна.
— Както и всеки друг в този ресторант.
— Хей, трябваше да дойдеш и да ме вземеш. Аз съм най-големият експерт в света по събиране на багажа.
— Това е само временно, Чарли. Ще се върна.
Той се облегна на масата.
— Искаш ли да ми кажеш истината? Трябва да има и нещо друго.
— Прецакаха ме. Да оставим това настрани засега, няма да се повтори.
— Е, Лъки — каза той — изглеждаше честен за първи път в живота си. — Не забравяй, че винаги ще бъда на твое разположение.
— Благодаря, Чарли. Благодаря ти за загрижеността.
Очите му на наркоман неспокойно оглеждаха помещението.
— С кого ще вечеряш?
— С Винъс.
— О, да, Винъс. Не искаш ли да ме запознаеш с нея?
— Можеш да се присъединиш към нас за кафето, ако искаш.
— Може би — отвърна той и стана.
— Трудно се играе играта, а, Чарли?
На лицето му се появи безумна гримаса.
— Скъпа, единствените твърди за мене неща са в главата ми. Възрастта не е ли кучка!
Винъс закъсня с няколко минути и постоя на вратата достатъчно дълго, за да може всеки да се обърне и да я огледа. Тя изглеждаше много секси в белия костюм на Тири Мюглер и с хубавите, украсени с дантела ботушки.
Оберкелнерът я заведе при Лъки. Тя го последва, без да се спира, знаейки, че ако се спре на една маса, ще трябва да спира на всички останали. Да се държи като звезда — това я зашеметяваше, защото тя никога не забравяше скромното си начало. Ако хората искаха да я поздравят, щяха да дойдат, след като вече беше седнала.