Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
Шали дърпаше и се бореше почти двайсет минути, докато краищата излязат от двете последни дупки и когато най-после победоносно паднаха на земята, кожата се плъзна по рейките и се стовари на земята. Нададе възторжен вик, прегърна сина си и го залюля, смеейки се весело. Сияйната стрела се кискаше, а тя галеше ръцете му и го хвалеше за проявената сила, благодарейки му за помощта.
Този следобед душата на малкото момче преливаше от гордост. През смях то й обясни, че е воин, но щял да й помогне, след като тя си нямала дъщеря. Знаейки, че й казва нещо весело, тя се засмя и го целуна по бузата, все едно че е разбрала всяка негова дума. Така че двамата бяха радостни и работеха упорито, за да сгънат и стегнат големия вързоп, в който се бе превърнала къщата им. Щом свършиха тази задача, започнаха внимателно да блъскат рейките една към друга към центъра на онова, което едно време беше техен дом. След като провери дали няма никой наблизо, тя остави сина си да й подаде всички рейки, които бяха здраво вързани близо до върха, но при последното бутане те паднаха и се изпочупиха на земята.
Блестящата светлина й беше казала, че преди да построят отново шатрата, трябва да се направят нови колчета, а старите можеха да бъдат изгорени при готвенето по време на предстоящото пътуване, тъй като според индианците нищо не трябва да се хаби в Природата. Пъргавата жена им обясни също как се боядисват нови бизонски кожи, с които заменят износилите се от времето и от дъждовете. Докато Шали се взираше в колчетата и рейките, тя изпита почуда и самоувереност, установявайки, че самата тя е построила по-рано този странен дом. Щом тогава е притежавала такова умение, значи можеше да го направи пак!
Работиха дълги часове, но най-после всичко беше свършено. Докато Сияйната стрела отместваше камъните, които се бяха разместили при изпълнение на задачата им, тя се сети, че трябва да приготви нещо за вечеря. Сякаш прочитайки мислите й, Сивия орел се появи с голямо парче месо от прясно убит елен, който десетима ловци си бяха поделили.
Виждайки го какво носи, тя се усмихна с облекчение. Той спря и огледа какво са свършили. Погледите им се срещнаха. Засмя се и я погали по бузата. Тя погали лицето си в отворената му длан и се усмихна. Той игриво пощипна ухото й. Шали прошепна:
— Аз го направих, Уандми Хота. Само Сияйната стрела ми помогна — гордо му съобщи тя, а учудването му беше тъй голямо, както и нейното.
Любяща гордост и радост изпълниха черните му очи. Тя весело му разказа събитията от деня. Сивия орел се засмя, слушайки за изпълненото с трепет събаряне на шатрата и за крайния им успех.
— Сега само ми остава да сготвя нещо за из път и да си помисля как да натоварим всичко върху тази смешна каруца — възкликна тя не особено уверено.
— Готвенето е работа на жената, но аз ще помогна да подредим багажа на „каруцата“ — весело я закачи той, предизвиквайки щастлив кикот от нейна страна.
За миг тя се изкуши да му разкаже за особеното усещане, че тази работа й е позната, но бързо промени решението си, за да не породи у него лъжливи надежди, че паметта й се възвръща. Каза си, че е така, защото много пъти е гледала как се прави това преди да започне. Сега седна на земята и започна да подрежда дървата за огън, благодарна, че беше научила тази работа много отдавна, още при своите хора.
Избърса неочакваната сълза, която се появи при тази мисъл. Чичо Тед беше умрял преди много години. Сега животът и щастието й бяха тук. Но все пак тъгата от загубата оставаше.
Наряза месото на кубчета и ги набоде на шишове, които закачи на поставки от двете страни на разгорелия се огън. Скоро месото започна да ухае приятно. Докато печеше питки агуяпи върху нагорещените камъни, тя отвреме-навреме въртеше шишовете. Изведнъж откри, че тя и Сияйната стрела са изпили водата от меха, докато са работили заедно върху шатрата.
Вдигна съда и извика сина си.
— Мни, Уиякпа Уанхинпе?
Той се усмихна и пое меха, тръгвайки към реката така, сякаш тя му беше дала да изпълни някаква много важна задача. Погледна мъжа си и, притискайки ръка към устата си, спря смеха, който щеше да избухне. Усмивката й изчезна, когато една мисъл й хрумна. Бързо запита:
— Има ли нещо лошо в това да пратя сина ни за вода, Сив орел? Бях заета и не съм забелязала, че се е свършила. Другите ще му се смеят ли, че ми помага?