Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Момичето му се усмихна.
— Ти не ми отговори.
— Да ти отговоря на какво?
— Дали си моят брат.
— И какво, ако съм?
— Аз знам, че си.
— Откъде знаеш?
— Защото искам да е така — простичко отвърна девойчето. — Не мога да те оставя да си тръгнеш. Мама ще се разстрои, ако го направя.
— Тя вече е разстроена.
— Това е нищо. Тя ще крещи и ще вдигне цялата къща на крак, ако сега излезеш през тази врата.
— Тя не крещи.
Кейти отново се усмихна.
— Според Шон и Патрик го прави. Те са мои братя… и твои. Те също никога няма да ми простят, ако те оставя да си тръгнеш.
— Наистина ли си мислиш, че можеш да ме спреш, миличка?
— Може би не, но тя може.
Момичето кимна зад него. Ейнджъл се обърна и видя майка си на вратата на гостната. С едната ръка се подпираше на рамката, а другата й бе притисната към сърцето. Все още бе бяла като платно. Съпругът й стоеше зад нея, готов да я подхване, ако припадне.
Изглеждаше толкова крехка, сякаш всеки миг щеше да се счупи, но когато заговори, гласът й бе силен и в него прозвучаха обвиняващи нотки.
— Аз вярвам в съществуването на елфите и духовете, но ти не си духът на Колин, нали?
— Не.
От очите й покапаха едри сълзи.
— О, Господи, Ейнджъл!
Ейнджъл успя само да поеме дъх, докато тя бавно приближаваше към него. Очите й, замъглени от сълзите, сякаш искаха да изпият всеки сантиметър от него. После ръцете й се намериха върху лицето му, раменете, треперещите й пръсти го опипваха, за да се уверят, че е истински. Накрая майка му склони глава на гърдите му и заплака с глас.
Ейнджъл се почувства толкова объркан, както когато Каси се разплака, заровила глава на гърдите му, само че този път трябваше да се пребори със собствените си напиращи сълзи. Той се поколеба за миг, а сетне ръцете му я прегърнаха, може би малко грубо, но тя не се възпротиви.
Ейнджъл погледна над главата й към съпруга й. Мъжът очевидно се чувстваше искрено засрамен, но не от откритите чувства на жена си.
— Съжалявам — започна Уинстън.
— Не се извинявайте — прекъсна го Ейнджъл. — Никак нямаше да ми хареса, ако някой от онези Ейнджъловци я бе убедил, че е нейният син.
— Ана ми е казвала, че вие сте приличали толкова много на баща си, когато сте били малък, че би трябвало, когато пораснете да сте негово копие.
— Не си го спомням — призна Ейнджъл.
Когато го чу, Ана се разплака още по-силно. Уинстън се усмихна, приближи, сложи ръце на раменете й и тихо рече:
— Ана, пусни го.
— Никога! — буйно извика тя и се вкопчи в сина си. — Освен това искам да знам защо толкова време те нямаше, момчето ми.
— Това е доста дълга история.
Тя вдигна поглед към него и каза:
— Е, ти няма да ходиш никъде, така че разполагаме с много време. Искам да ми разкажеш всичко.
Предполагаше, че трябва да го направи, въпреки че никога досега не бе разказвал цялата история на живота си. Изпита желание да се засмее, защото напрежението изведнъж го бе напуснало. Дом. Той най-после имаше дом. И семейство. Не издържа и високо и радостно се засмя.
ГЛАВА 35
Катрин и Каси се върнаха навреме у дома, за да бъдат поканени на сватбата на Колт Тъндър в края на месеца. Неговата сестра Джеси от няколко седмици се занимаваше с организирането на тържеството. Според слуховете, които научиха от икономката си Лоуела, Колт се притеснявал от излишното суетене. Той просто искал да се ожени час по-скоро, докато невестата не е променила намерението си. Но сестра му не искала и да чуе. Тя била решила да вдигне най-пищната сватба в цял Уайоминг. В крайна сметка брат й се женел за истинска херцогиня и всичко трябвало да бъде безупречно.
Катрин беше много впечатлена. Каси не й спомена, че тя вече бе чула за херцогинята на Колт от Ейнджъл. Очакваше с нетърпение да се запознае с личността, която бе променила мнението на Колт за жените. Ейнджъл сигурно щеше да бъде страшно изненадан, тъй като според него приятелят му не бил във възторг от компанията на знатната англичанка.
Каси научи повече, когато на втория ден след завръщането си двете с Марабел налетяха случайно на Джеси. Тя търсеше едно заблудило се теле, а Каси се наслаждаваше на ездата из ранчото, следвана от Марабел, Двете с Джеси се разговориха, докато яздеха една до друга.
— Миналия месец имаше много голяма нужда от твоите способности да оправяш заплетени истории — каза Джеси. Тя беше единствената, която се отнасяше благосклонно към навика на Каси да се бърка в живота на другите. — Едва ли си виждала двама по-нещастни хора от Колт и Джослин, когато се прибраха. Бяха влюбени един в друг. Веднага го разбрах. Но не смееха да си признаят и ми се струваше, че никога нямаше да го направят.