Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— С какво мога да ви услужа, сър?
— Бих искал да разговарям с господарката на този дом — отвърна Ейнджъл.
— Кой е, Джеферсън? — обади се друг глас, последван от появата на висок мъж на средна възраст с руса коса и зелени очи.
— Не знам, господин Уинстън. Този джентълмен желае да разговаря с госпожа Ана.
Зелените очи се присвиха и внимателно огледаха Ейнджъл.
— Мога ли да попитам каква работа ви води при съпругата ми?
— Вие ли сте банкерът?
Очите се присвиха още повече.
— Да.
— Тази сутрин узнах, че вашата съпруга е моята майка. Казвам се Ейнджъл… О’Рурк.
За пръв път произнасяше това име. Изпита удоволствие да го каже, но името предизвика въздишка от страна на съпруга на Ана.
— Разбирам — примирено рече той. — Вие сте петнадесетият Ейнджъл, който чука на вратата ми, опитвайки се да получи наградата. — В гласа му имаше презрение, когато добави: — Останалите поне бяха ирландци или се бяха постарали да приличат на такива. Можете ли да докажете, че сте изчезналият син на съпругата ми?
Съмнението бе последното нещо, което Ейнджъл очакваше. Прииска му се да се разсмее.
— Не се нуждая от доказателства, мистър.
— В такъв случай няма да получите нито цент…
— Не искам парите ви — прекъсна го Ейнджъл. — Дойдох, за да се видя с нея, преди да замина на запад.
— Е, това е нов подход — скептично призна банкерът. — От любопитство бих искал да знам каква история сте приготвили, за да обясните изчезването си?
— Ако тя пожелае да узнае, ще й кажа — бе всичко, което Ейнджъл намери за необходимо да отговори, като се имаше предвид, че мъжът започваше да го нервира.
Банкерът се поколеба за миг, преди отново да въздъхне примирено.
— Заради съпругата си, съм принуден да ви позволя да се срещнете с нея. Но ви предупреждавам, че само като ви види, тя ще знае дали казвате истината. И ако не ви познае, ще ви бъда благодарен веднага да напуснете къщата ми. Моята съпруга изстрада достатъчно и не искам спомените напразно да я измъчват.
Ейнджъл кимна, напълно съгласен с мъжа. Не бе необходимо да разговаря с нея. Не искаше нищо от нея. Искаше само да я зърне, за да съживи бледия спомен, който пазеше в сърцето си за своята майка. И навярно това щеше да бъде единственият резултат от тази среща, тъй като не можеше да си представи, че една жена ще познае четиригодишния си син в мъжа, в който той се бе превърнал.
Прислужникът отвори по-широко вратата.
— Мога ли да взема палтото ви, сър?
В къщата бе твърде топло, за да остане с него. Ейнджъл не искаше да се изпоти и да ги накара да си мислят, че е нервен. Ала веднага щом свали мушамата си, погледът на банкера бе привлечен от револвера му. Можеше и да се бе изкъпал и преоблякъл, но нямаше никакво намерение да крие какъв е и откъде идва. Беше облечен в черно от главата до петите, а черната триъгълна кърпа бе вързана хлабаво около врата му.
— Да не би да служите на закона? — попита го мистър Уинстън.
— Не.
Домакинът му отново се намръщи.
— Бих предпочел да не носите оръжие в дома ми.
Ейнджъл не понечи да свали револвера си.
— Няма защо да се страхувате, ако сте бил добър с майка ми.
Страните на банкера почервеняха и той се извърна сковано към прислужника:
— Предай на жена ми, че имаме гост. Може да се присъедини към нас в източната гостна.
Слугата се оттегли. Ейнджъл последва домакина си по широкия коридор и до вратата вдясно. Стаята зад нея бе просторна, а мебелировката бе толкова изискана, че той не смееше да седне. Наистина беше нервен, не… по-скоро уплашен. Никога досега не се бе чувствал така. Нямаше работа в тази къща. По-добре да се беше напил.
— Не мога да направя това — внезапно рече той. — Мислех си, че ще мога, но… кажете й… не, не й казвайте нищо. По-добре да не знае нищо за мен.
— Така си и помислих — отбеляза по-възрастният мъж с подчертано презрение в гласа. — Повечето мъже като вас си тръгваха в този момент.
— Няма да ви се обидя, мистър, тъй като вие се грижите за интересите й. Радвам се, че тя има някой, който да го прави.
Ейнджъл действително мислеше, че проявява огромно великодушие, тъй като това, което всъщност му се искаше да каже, бе, че е убивал мъже за много по-незначителни обиди — което не бе истина, — но с думите си искаше да сложи край на предизвикателството. Мъжът обаче кимна и не каза нищо повече.
Ейнджъл се запъти към вратата и напрежението започна да го напуска, когато внезапно едно младо момиче се изпречи на пътя му. То бе красиво, черната й лъскава коса се спускаше на вълни до кръста, а огромните му зелени очи, досущ като на баща му, искряха като изумруди. Вероятно беше на не повече от тринадесет години. Сестра, бе казал Кирби, и дълбоко в сърцето си Ейнджъл знаеше, че сега я гледаше право в лицето.