Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— Защо не?
— Той не вярваше, че тя ще се омъжи за мелез, а Джослин не вярваше, че той я обича. Двамата се държаха като глупаци, скривайки чувствата си един от друг.
Каси нервно се размърда на седлото. Нима и тя не постъпваше по същия начин? Разбира се, нейният случай бе по-различен. Тя не мислеше, а знаеше, че Ейнджъл не отвръща на чувствата й. Тогава защо не бе проявил особена настойчивост за развода, обади се един тъничък глас в нея. Отново се размърда. Трябваше добре да помисли за това. Ако имаше и най-малкият шанс…
— Никога няма да отгатнеш къде е отседнал — продължи Джеси. — В ранчото на стария Калан.
Каси бе смаяна.
— Не вярвах, че кракът му отново ще стъпи на това място след всичко, което му се е случило.
— Знам. Но херцогинята го купи, за да живее там, докато завърши строежът на къщата й в подножието на хълмовете. А след като Колт се престраши да я помоли да се омъжи за него, тя за нищо на света не желае да го изпуска от погледа си.
— Аз пък чух обратното — че той се страхувал тя да не промени решението да се омъжи за него.
— Всъщност и двамата ще се съмняват в чувствата си докато са живи. Не ме питай какво ми костваше да ги убедя да се въздържат поне месец, докато не видя брат си женен както се полага. Никак не ми беше лесно.
Двете спряха за малко, за да наблюдават как Марабел се търкаля в една преспа сняг, останала от бурята, разразила се преди няколко седмици. Сутринта бе доста мразовита, но и двете жени бяха свикнали със суровия климат. Уайоминг.
Каси реши да помоли за съвет по-възрастната си приятелка, докато все още имаше възможност.
— Някога налагало ли ти се е да вземеш решение, а да не знаеш какво точно искаш, Джеси?
— Разбира се, много пъти. Тъкмо в такива случаи Чейс ми е страшно полезен. Ако аз не мога да открия отговора, той го намира.
— Сигурно ти е полезен и за други неща — пошегува се Каси.
— Едно или две усмихна се Джеси. — И така, какво е това трудно решение, пред което си изправена?
Джеси винаги пристъпваше право в целта. Каси реши да последва, примера й.
— Докато бях в Тексас, се омъжих.
Приятелката й гръмко се засмя.
— Дяволите да ме вземат, това сигурно е сезонът на сватбите. Как е възможно да криеш такава новина? Кога ще се запознаем с него?
— Ти вече го познаваш. Омъжих се за Ейнджъл.
— Ейнджъл? Не, не, разбира се, не…
— Всъщност, да, приятелят на Колт.
Джеси смаяно се втренчи в нея.
— Ти и Ейнджъл?
Недоверието във въпроса на приятелката й накара Каси да потрепери.
— Предполагам, че звучи доста невероятно, но в действителност това не беше наша идея. Спомняш ли си как двамата с Чейс се оженихте?
— Как мога да забравя дулото на револвера му, забито в гърба ми? — Изведнъж тюркоазените й очи се разшириха. — Да не искаш да кажеш, че Ейнджъл те е принудил да се омъжиш за него?
— Не той. Един от съседите на баща ми, който не понасяше навика ми да се бъркам в хорските работи.
— И Ейнджъл им позволи да го направят? Учудването на Джеси бе напълно разбираемо. Всеки, който познаваше Ейнджъл, знаеше, че той никога не би допуснал да го заставят да направи подобно нещо и щеше да го предотврати, дори и ако се наложеше да пролее кръв.
— Те го обезоръжиха, преди още той да разбере какво предстои.
— Сигурно е бил бесен и готов да убива.
— И аз така си мислех, затова се опитах да направя всичко, за да ги накарам да се откажат от намерението си, представяйки си, че след това той ще ги избие до крак. Но всъщност той беше ядосан само на мен. За всичко бях виновна аз и навикът ми да си пъхам носа там, където не ми е работа.
— И ти все още си жива?
Каси се усмихна.
— Мисля, че Ейнджъл не стреля по жени.
— Затова ли майка ти замина толкова ненадейно за Тексас?
— Не, тя е смятала, че може би ще ми е необходимо помощта й, за да се справя със съседите на татко — обясни Каси, — но Ейнджъл вече бе уредил всичко.
— А какво изобщо е търсел той в Тексас?
— Аз се оказах услугата, която той дължал на стар приятел.
— Типично за Ейнджъл. Той приема много сериозно дълговете си. Няколко години се опитваше да се отплати на брат ми затова, че му спаси живота. Колт ми спомена, че Ейнджъл му помогнал да се измъкне с херцогинята от Ню Мексико, така че дългът му най-после е изцяло платен.
— Да, Ейнджъл ми разказа.
Джеси я изгледа загрижено.
— Навярно майка ти никак не е била доволна от сватбата ти с Ейнджъл, макар че не е станала по твое желание.
— Това е меко казано. Тя го възненавидя от пръв поглед.
— Е, не се тревожи. Ще й мине веднага, щом анулираш брака. Изненадана съм, че Катрин още не се погрижила за това.