Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Лицето на Каси се обля в гъста червенина.
— Не може да го направи. Бракът не може да бъде анулиран, тъй като вече е консумиран.
Очите на Джеси гневно блеснаха.
— По дяволите, откога ли е станал такъв простак?
— Сигурно откакто се срещнахме. Ние двамата не се разбирахме много добре… искам да каже не през цялото време.
— Че кой ли го прави? Но нима той не знаеше, че по този начин ще се наложи да поискаш развод?
— Знаеше го.
— В такъв случай нищо не разбирам. Къде му е умът?
Каси смутено сведе глава. Джеси разбра.
— О — рече тя и на свой ред се изчерви. — Ти беше ли против… не, не ми отговаряй. Това е твърде лично.
— Всичко е наред, Джеси — прекъсна я Каси. — Това е част от проблема. Всъщност аз нямах нищо против.
— Да не би да искаш да кажеш, че имаш специални чувства към Ейнджъл? — предпазливо попита по-възрастната й приятелка.
— Предполагам, че е така.
— Тогава няма да се разведеш?
— Това е другата част от проблема. Той се надява да го направя. Майка ми също.
— А кой, по дяволите, е казал, че трябва да направиш това, което те очакват? — възмути се Джеси.
— Но Ейнджъл не иска да е женен.
Приятелката й изсумтя недоволно.
— Трябвало е да помисли преди първата си брачна нощ.
Каси бе поразена. Защо самата тя не се бе сетила затова? Но знаеше защо. Джеси не бе от този тип жени, които ще се оставят да ги смачкат, без да отвърнат както подобава. Но Каси трябваше да бъде страшно ядосана, за да си позволи да се нахвърли срещу някого.
В интерес на истината тя се опита да се разгневи на Ейнджъл, като си припомни всички неща у него, които я вбесяваха, спомни си и последната им среща… а после и как бе свършила тя. Да, можеше да го накара да почака малко, докато получи развод. Не й бе хрумвала мисълта, че можеше изобщо да откаже да се разведе с него.
Погледна безпомощно към Джеси.
— Не мисля, че мога да му причиня подобно нещо.
Джеси поклати глава.
— Той не се е поколебал да направи брака ви действителен. Ако бях на твое място, аз също не бих се поколебала да го оставя такъв. Ако това е, което наистина желаеш? Ако не е така, тогава не се бави, Каси, и се разведи.
Но Каси искаше точно това. Повече не се съмняваше. Съмняваше се единствено в мъдростта на решението си да получи насила нещо от мъж като Ейнджъл.
ГЛАВА 36
Джослин Флеминг, вдовстващата херцогиня на Итън, не обръщаше никакво внимание на огненочервената коса, която в този момент разресваше. Наблюдаваше любимия си в огледалото на тоалетната си масичка. Той се бе излегнал на леглото, където двамата току-що прекараха изключително приятен час, и въртеше в ръка някакъв лист хартия. Беше напълно облечен в обичайните си черни впити панталони, синя риза, червена триъгълна кърпа около врата и високи до коляното мокасини. Сакото му от еленова кожа с дълги ресни по ръкавите бе закачено на една от колоните на леглото. Тази вечер нямаше да му трябва, тъй като сестра му и съпругът й щяха да дойдат за вечеря.
Херцогинята се питаше, и то не за първи път, дали ще успее да го накара да си облече костюм за сватбата им. Сериозно се съмняваше в това. Чудеше се също дали годеникът й възнамеряваше да си подстриже стигащата до раменете му черна лъскава коса. Последният път, когато я бе подстригал, го бяха бичували до смърт и то на входа на същото това ранчо.
Сърцето й се свиваше от мъка всеки път, когато видеше дълбоките белези, но той вече не ги криеше от нея. Джослин бе решила, че никога няма да го моли да си отреже косата, след като той нарочно я носеше дълга до раменете, за да знаят всички, че е мелез. Решението да отреже косата си трябваше да бъде негово — когато успееше на превъзмогне горчивината и обидата, ако изобщо някога това станеше.
Джослин мислеше, че му помага да забрави болката и унижението. Поне сега много повече приличаше на щастливия и доволен мъж, когото сестра му описваше. Навъсеният и вечно кисел мъж, приличащ повече на дивак, когото тя бе убедила да я придружи до Уайоминг, бе напълно изчезнал. До деня на смъртта си никога нямаше да забрави изражението на лицето му, когато се престори, че вярва на неговия блъф и се съгласи да му плати петдесет хиляди долара, за да й бъде водач. Никога досега парите на скъпия Едуард не й бяха доставяли по-голямо удоволствие.
— Добре, отказвам се, Колт — заяви Джослин и видя в огледалото как сините му очи се обърнаха към нея. — Любопитството ми повече не може да издържи. Кажи ми какъв е този лист, над който се мръщиш толкова дълго време?
— Това дяволско писмо е от Ейнджъл.