Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— О’Рурк — повтори Ейнджъл още веднъж, този път по-бавно.
Много бързо би могъл да свикне с подобно име. А това бе всичко, което искаше, напомни си той, да има фамилно име, защото му бе писнало да казва „само Ейнджъл“. Детективът започна да му преразказва статията от вестника.
— Ана О’Рурк е пристигнала тук със сина си на гости на приятелка от детинството. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но е била вдовица. Баща ти, Колин О’Рурк, е бил второ поколение американец и е бил инспектор в железниците и затова вероятно не си го спомняш. Работата му е налагала често да пътува. Майка ти е пристигнала от Ирландия и наскоро след това се е омъжила за баща ти. Явно е изпитвала тъга по родината си, защото след като баща ти починал тя решила да те заведе в Ирландия. Но преди това искала да се сбогува с приятелката си. Според репортера Ана е била в града около седмица, когато четиригодишният й син Ейнджъл изчезнал от ливадата пред къщата на Дора Кърмайн. В един момент си бил там, а в следващия — вече те е нямало.
— Искаш да кажеш, че тя наистина ме е нарекла Ейнджъл?
— Така изглежда.
— И след като по онова време съм бил на четири години, това означава, че сега съм на двадесет и четири вместо на двадесет и шест, както мислех досега.
Финъс се ухили.
— За пръв път чувам някой да става по-млад вместо по-възрастен. Както и да е, били са организирани групи, които да те търсят и е била обещана награда. Отначало всички предположили, че си се отдалечил от къщата и след това си се изгубил, и затова на никого не му е хрумнало да те търси извън града. Открих да се споменава за теб в друг вестник, датиран няколко седмици по-късно, където отново се съобщаваше, че още не си намерен и се потвърждаваше наградата, която е била доста голяма. Изглежда половината от този град те е търсил.
— Как каза, че е името на приятелката на майка ми?
— Дора Кърмайн.
— Тя все още ли живее тук?
Финъс кимна.
— Тъкмо се връщам от посещение при нея. Исках да проверя дали историята от вестника отговаря на истината.
— Не си й казал за мен, нали?
— Не. Казах й, че съм от кметството и изготвям доклад за увеличаването на престъпността през последните двадесет години.
Ейнджъл заби поглед в пода.
— Тя каза ли, дали майка ми е още жива?
— Да, жива е.
— Предполагам, че се е върнала в Ирландия, както е възнамерявала?
— Според госпожа Кърмайн, Ана О’Рурк никога не е напускала Сейнт Луис. Не е искала да се откаже от надеждата, че един ден ще се върнеш при нея. Живее на девет пресечки оттук в едно от старите градски имения. Преди осемнадесет години се е омъжила за богат банкер. Той е бил вдовец с две деца. Тя му родила още няколко, така че ти имаш двама природени братя и една сестра.
Ейнджъл го изгледа спокойно.
— Не замисляш да ни събереш, нали?
— И без това вече пристъпих някои от принципите си в този случай. Не възнамерявам да продължавам да го правя.
— Добре.
Финъс се намръщи.
— Струва ми се, че не мислиш да я посетиш.
— Не мисля. Тя си има ново семейство и не виждам защо трябва да смущавам и обърквам живота й.
Финъс го изгледа продължително и сетне сви рамене.
— Може би си прав. Все пак в крайна сметка тя е само твоята майка. Какво значение има дали някога ще разбере, че първородният й син е жив?
— Това, което се е случило с него, не е никак приятно.
— Истината рядко е толкова лоша, колкото си въобразяваме. Тя вероятно си мисли най-лошото.
Ейнджъл свъси вежди.
— По-лошо от това, което съм? Съмнявам се.
— Не си ли прекалено жесток към себе си? В сравнение с някои от престъпниците, които съм проследявал, ти си истински светец. Бил си отвлечен и отведен на запад, но това не е било по твоя вина. Налагало се е да се приспособиш към живота там и ако ме питаш, смея да кажа, че си се справил доста добре.
— Някой да те е питал?
Финъс се отказа и му подаде лист хартия.
— Адресът е тук, ако промениш решението си. Ще оставя сметката на рецепцията в хотела ти. Беше интересно да се запознаем, Ейнджъл О’Рурк.
ГЛАВА 34
— Можем ли да поговорим?
Щом влакът потегли от гарата, Каси се отпусна на плюшената седалка. Вероятно трябваше да и бъде мъчно макар, че частният пътнически вагон на майка й пристигна на гарата тази сутрин, иначе Катрин щеше постоянно да намира за какво да мърмори й да се оплаква през следващите няколко дни. Предполагаше, че трябва да бъде добрата дъщеря и щом майка й толкова дълго запази мълчание, след като тя сутринта дойде в стаята й и откри, че дъщеря й е твърде уморена за да стане, Нощницата й лежеше върху пода, а наоколо бяха посипани копчета, някои от които не си подхождаха с нощницата.