Две години ваканция
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Две години ваканция». Краткое содержание книги:
През този ден оживлението на играчите беше голямо и тъй като Донифан се числеше към противния на Бриан отбор, всеки влагаше в играта изключително самолюбие.
Бяха изиграни вече две партии. Бриан, Бакстър, Сървис и Гарнет спечелиха първата, отбелязвайки седем точки, докато противниците им спечелиха втората само с шест.
Сега се играеше решаващата партия. Двата отбора бяха получили по пет точки и оставаше да се хвърлят само два койта.
— Твой ред е, Донифан — каза Уеб, — цели се добре! Това е последният ни койт и от него зависи дали ще победим!
— Бъди спокоен! — отвърна Донифан.
И зае позиция — стъпил здраво с единия крак пред другия, с шайбата в дясната ръка, тялото леко наведено напред и извити наляво гърди, за да има по-добър замах.
Личеше, че това суетно момче влага в играта, както се казва, цялата си душа — със стиснати зъби, малко пребледнели бузи и с остър поглед под намръщени вежди.
След като се прицели внимателно, въртейки шайбата си, той я запокити силно по хоризонтална линия, защото целта отстоеше на петдесетина фута.
Шайбата закачи „хоба“ е външния си край и вместо да се надене на главата на клина, падна на земята — така се получих общо само шест точки.
Донифан не можа да се сдържи: махна ядно с ръка и тупна гневно с крак.
— Лошо — каза Крос, — но въпреки това още не сме загубили, Донифан!
— Не, разбира се! — вметна Уилкокс. — Твоят койт е под самия хоб, а Бриан едва ли ще има по-добро постижение!
Действително, ако шайбата, която Бриан се готвеше да метне — сега беше негов ред да играе, — не се нанижеше на хоба, отборът му щеше да загуби играта, защото беше почти невъзможно да я хвърли по-близо до целта от Донифановата.
— Цели се добре! Цели се добре! — завика Сървис.
Бриан не отговори, тъй като не искаше да дразни Донифан. Той желаеше едно-единствено нещо: да осигури победа в играта не толкова за себе си, колкото за другарите си.
Ето, той застана в позиция и така сръчно запрати своя койт, че го наниза на хоба.
— Седем точки! — провикна се победоносно Сървис. — Играта е спечелена, спечелена!
Донифан се приближи бързо.
— Не! Играта не е спечелена! — каза той.
— Но защо? — попита Бакстър.
— Защото Бриан играе нечестно!
— Нечестно ли? — възкликна Бриан, чието лице пребледня при това обвинение.
— Да, нечестно! — повтори Донифан. — Бриан не застана на чертата, на която трябваше да стои! Прекрачи я с две стъпки!
— Това е лъжа! — извика Сървис.
— Да, лъжа! — отговори Бриан. — Дори и да допуснем, че е вярно, направил съм го неволно и няма да търпя Донифан да ме обвинява в нечестност!
— Я го гледай! Няма да търпиш, а? — каза Донифан, повдигайки рамене.
— Не — отвърна Бриан, който вече започваше да губи самообладание. — И най-напред ще докажа, че бях стъпил точно на чертата.
— Да! Да! — завикаха Бакстър и Сървис.
— Не! Не! — възразиха Уеб и Крос.
— Вижте отпечатъците от обувките ми на пясъка! — продължи Бриан. — И тъй като Донифан не може да не е забелязал това, ще го улича в лъжа!
— Лъжа ли! — кресна Донифан, като се приближи бавно до другаря си.
Уеб и Крос бяха застанали зад него, за да го подкрепят, докато Сървис и Бакстър стояха готови да помагат на Бриан, ако се стигнеше до бой.
Донифан зае поза на боксьор — свали си куртката, запретна ръкавите си до лактите, уви кърпа около юмрука си.
Бриан, който бе възвърнал своето хладнокръвие, стоеше неподвижен, като че ли не му се искаше да се бие с един от другарите си, да дава такъв пример на малката колония.
— Ти не беше прав, като ме оскърби, Донифан — каза той, — и сега не си прав, като ме предизвикваш!
— Я гледай — отвърна Донифан с тон на най-дълбоко презрение, — значи нямаме право да предизвикваме тия, които не умеят да отговарят на предизвикателствата!
— Аз не отговарям — каза Бриан, — защото не ми подхожда да отговоря!
— Щом не отговаряш — възрази Донифаи, — значи те е страх!
— Мен да ме е страх!?
— Ти си страхливец!
Като запретна ръкави, Бриан пристъпи решително към Донифаи. Двамата противници вече бяха застанали един срещу друг.
У англичаните и дори в английските пансиони боксът така да се каже, влиза в учебната програма. При това се забелязва, че момчетата, изкусни в този спорт, проявяват повече кротост и търпение от другите и не търсят всякакъв повод да се бият.
Бриан като французин никога не бе имал влечение към тази размяна на юмручни удари, чиято мишена е единствено лицето. Ето защо той се намираше в неизгодно положение спрямо своя противник, който беше много ловък боксьор, макар че двамата бяха на еднаква възраст, с еднакъв ръст и почти равни по сила.