Две години ваканция
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Две години ваканция». Краткое содержание книги:
Двубоят тъкмо щеше да започне и да се завърже първата схватка, когато Гордън, уведомен от Доул, побърза да се намеси.
— Бриан! Донифан! — извика той.
— Той ме нарече лъжец! — каза Донифан.
— Но след като той ме обвини в измама и ме нарече страхливец! — отвърна Бриан.
В този момент всички бяха наобиколили Гордън, а двамата противници се отдръпнаха няколко крачки един от друг, Бриан — със скръстени ръце, Донифан — в позата на боксьор.
— Донифан — каза тогава Гордън със строг глас, — аз познавам Бриан! Той не може да е предизвикал кавгата! Ти пръв си дал повод!
— Как не, Гордън! — отвърна Донифан. — Ама и аз добре те познавам! Ти си винаги готов да ми се противопоставяш!
— Да, когато го заслужаваш! — отговори Гордън.
— Така да бъде! — каза Донифан. — Но който и да е виновен — Бриан или аз, щом Бриан отказва да се бие, значи е страхливец.
— А ти, Донифан — отвърна Гордън, — си лошо момче и даваш много лош пример на другарите си! Представи си: при сериозното положение, в което се намираме, един измежду нас гледа само да сее раздор! И непрекъснато се заяжда с най-добрия!
— Бриан, благодари на Гордън! — подвикна Донифан. — А сега се пази!
— О, не! — извика Гордън. — Като ваш вожд аз забранявам всякакви сбивания помежду ви! Бриан, прибери се във Френч-ден. А ти, Донифан, върви където искаш, докато ти мине ядът, и не се явявай, докато не осъзнаеш, че като те мъмря, само изпълнявам своя дълг!
— Да! Да! — завикаха останалите, без Уеб, Уилкокс и Крос. — Ура за Гордън! Ура за Бриан!
Не можеха да не се преклонят пред това почти пълно единодушие. Бриан се прибра в залата, а вечерта, когато Донифан се върна в часа за лягане, той не показа вече ни най-малко желание да продължава кавгата. Все пак се чувствуваше, че в него кипи скрита ненавист, че враждебността му към Бриан се е засилила още повече и че при случай няма да забрави урока, даден му от Гордън. Впрочем той отхвърли всички опити на Гордън да ги помири.
Действително трябваше много да се съжалява за тези неприятни раздори, които застрашаваха спокойствието на малката колония. На страната на Донифан бяха Уилкокс, Крос и Уеб, които се намираха под негово влияние и винаги го защищаваха, тъй че имаше опасност от разрив в бъдеще.
От този ден нататък обаче не повдигаха никакъв въпрос. Никой не нравеше ни най-малък намек за случилото се между двамата съперници и обичайната подготвителна работа за зимата продължи както винаги.
А зимата не се забави много. През първата седмица на май студът се чувствуваше толкова силно, че Гордън нареди да се запалят печките в залата и да се поддържат денонощно. Скоро се наложи дори да отопляват обора и птичарника — това влизаше в задълженията на Сървис и Гарнет.
В туй време някои птици започнаха да се готвят да отлитат на ята. Къде ли отиваха те? Вероятно в северните части на Тихия океан или на американския континент, където щяха да намерят по-мек климат, отколкото на остров Черман.
Първо място между тези птици заемаха ластовиците, отлични пътнички, способни да изминават бързо значителни разстояния. Мислейки непрекъснато по какъв начин да се върнат в родината, изведнъж на Бриан му хрумна да използува отлитането на тези птички, за да съобщи за сегашното положение на корабокрушенците от „Слуи“. Не беше трудно да уловят няколко дузини от тия ластовици, от вида „полски“, защото те идваха да свиват гнезда чак във вътрешността на Склада. Сложиха на шията им платнена торбичка с бележчица, в която се посочваше приблизително в коя част па Тихия океан трябва да се търси остров Черман, с настойчива молба да се съобщи в Окланд, столицата на Нова Зеландия.
След това младите колонисти пуснаха ластовичките и в момента, когато те изчезваха в североизточна посока, с искрено вълнение им отправиха трогателно „довиждане“!
Изгледите за спасение по тоя начин бяха много слаби; но колкото и малка да беше вероятността да бъде намерена някоя от тия бележки, Бриан не искаше да пропуска тази възможност.
На 25 май падна първият сняг, тоест няколко дни порано отколкото предишната година. Дали това подраняване не предвещаваше много сурова зима? Във всеки случай имаше такава опасност. За щастие Френч-ден беше осигурен за дълги месеци с отопление, осветление н храна, без да се смята това, което им даваха Саут-мурс, откъдето дивечът долиташе често чак до бреговете на река Зеландия.
От няколко седмици вече беше раздадено топло облекло и Гордън следеше да се спазват строго всички хигиенични мерки.