Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
Ив натисна педала на газта и си помисли, че в повечето случаи точно невинните стават изкупителна жертва.
Лунната светлина вече се процеждаше през прозореца над леглото, когато Рурк се изтегна до Ив. Чувстваше се странно изнервен, докато се любиха, дори след това не се успокои. Ив се сгуши до него и моментално заспа, а той се замисли за причината за безпокойствието си. Една от тях бе, че домът му беше пълен с непознати — Леонардо и неговите хора се разполагаха в цялото странично крило. Второ, имаше куп недовършени дела и сделки, които смяташе да приключи преди сватбата.
Може би мисълта за венчавката също го поизнервяше, което беше нормално за всеки младоженец.
Ала Рурк предпочиташе да не се самозалъгва. Имаше само една причина за безпокойството му. Пред очите му непрекъснато изплуваше ужасяващата картина на окървавената, изнасилена и пребита Ив.
Страхуваше се, че като я докосва, ще възкреси кошмарното минало, че ще погуби любовта помежду им.
Тя се събуди, сетне се подпря на лакът и внимателно го изгледа. Лицето й все още бе зачервено, а очите замъглени и потъмнели.
— Не знам как да ти го кажа…
Той докосна трапчинката на брадичката й.
— Какво искаш да ми кажеш?
— Че не съм чуплива като коледна играчка. Не е необходимо да ме пазиш, сякаш съм ранена.
Рурк свъси вежди, ядосваше се на себе си. Очевидно не беше съумял да прикрие чувствата и опасенията си, което не говореше добре за него.
— Господи, Ив, какви си ги съчиняваш? — Понечи да стане и да си налее едно уиски, макар че в момента изобщо не му беше до това, но младата жена му попречи и възкликна:
— Не си от хората, които обичат да увъртат. Ако чувствата ти са се променили заради онова, което съм направила в детството си, заради всичко, което са ми сторили…
— Не ме оскърбявай! — сопна се той и гневно я изгледа, което я поуспокои.
— А какво друго да си помисля? За пръв път сме заедно след онази нощ, но ти не ме любиш, по-скоро ме галиш като дете.
— Не знаех, че предпочиташ грубостите.
„Дяволски умен е — каза си тя. — Винаги успява да обърне ситуацията в своя полза.“ Хвана ръката му и го изгледа право в очите.
— Нима ме мислиш за толкова глупава? Разбирам, че нещата не са както преди. Не се тревожи, всичко с мен е наред.
— Но с мен не е. — Той рязко издърпа ръката си. — Някои хора са по-емоционални, нуждаят се от повече време за преосмисляне. Предпочитам да не говорим по този въпрос.
Ив се почувства така, сякаш й беше ударил плесница. Кимна, пъхна се в леглото и обърна гръб на Рурк, след което промърмори:
— Добре. Но знай, че онова, което се случи с мен в детството ми не означава, че съм правила секс с другиго. — Стисна клепачи и си каза, че непременно трябва да заспи.
Шестнайсета глава
Зазоряваше се, когато видеотелефонът й иззвъня. Без да отваря очи Ив вдигна слушалката и същевременно изключи видеовръзката.
— Далас слуша.
— Съобщение за лейтенант Ив Далас. Зад сградата на улица 108 № 19 е открит труп на мъж. Вероятно става въпрос за убийство. Незабавно отидете на местопрестъплението.
Сърцето й лудо затупа. Не беше на смяна, следователно не би трябвало да я изпращат по работа.
— Каква е вероятната причина за смъртта?
— Жертвата е била пребита. Все още не можем да идентифицираме трупа, тъй като лицето му е обезобразено.
— Прието. По дяволите! — възкликна тя и премигна от учудване като видя, че Рурк вече е станал и се облича. — Какво правиш?
— Ще те закарам до там.
— Като цивилен няма да те пуснат до местопрестъплението.
— Доколкото ми е известно, колата ти е в сервиза, лейтенант. — Рурк доволно се усмихна, когато я чу тихичко да ругае. — Ще те оставя наблизо, не се безпокой.
— Както искаш. — Тя побърза да сложи кобура си.
Кварталът беше един от най-мизерните в Ню Йорк. Прозорците на повечето сгради бяха счупени, по стените се мъдреха нецензурни надписи, редом с табелките, поставени от градската управа, които забраняваха да се живее в порутените здания. Ала мръсните стаи все пак бяха обитавани от хора, които се криеха от полицейските патрули и се дрогираха с най-силните наркотици.
Рурк стоеше зад полицейския кордон и си мислеше, че по целия свят има подобни квартали. Самият той беше израснал сред нищета, макар и в град, намиращ се на хиляди километри отвъд океана. Познат му беше животът, прекаран в отчаяние и в борба за насъщния, в тъмни сделки и насилие.
Докато наблюдаваше Ив, която се бе надвесила над трупа, заобиколена от просяци и сънливи проститутки, той сякаш проникна в душата й. Движенията й бяха резки, лицето й — безизразно, ала в погледа й се четеше състрадание към мъртвеца. Рурк си каза, че любимата му е силна и волева личност, че ще преодолее дълбоката травма от миналото. Едва сега осъзна, че тя не иска от него да лекува раните й, а да я приеме такава, каквато е.