Мечът на Шанара

Когато слънцето се показа на източния хоризонт, високата тъмна фигура на брега на езерото се олюля леко и се свлече на земята. За миг четиримата го гледаха нерешително, после се втурнаха през долината към падналия им водач, като се подхлъзваха и препъваха в ронливите камъни. Стигнаха до него след секунди и се наведоха загрижено над него, без да знаят какво трябва да направят. Накрая Дюрън го разтърси предпазливо, като викаше името му. Ший разтърка огромната ръка, усети ледената студенина на кожата и забеляза ужасяващата й бледност. Но страховете им се разсеяха, когато след няколко минути Аланон се размърда и дълбоките му очи отново се отвориха. Гледа ги няколко секунди, после седна бавно, а те го наобиколиха.

— Напрежението трябва да е било огромно — измърмори на себе си той и разтърка челото си. — Притъмня ми пред очите след като загубих контакта. След малко ще се оправя.

— Кое беше това същество? — попита бързо Флик и се ужасяваше при мисълта, че то всеки момент може отново да се появи.

Аланон се позамисли върху въпроса му, загледан в пространството, тъмното му лице посърна от мъка я после се отпусна бавно.

— Загубена душа, същество, забравено от света н народа си — каза той тъжна Обрекъл е себе си на съществувание на полу-живот, което може да трае вечно.

— Не разбирам — каза Ший.

— Това не е важно точно сега. — Аланон отклони въпроса рязко. — Тази скръбна фигура, на която току-що говорих, е духът на Бремен, друидът, който някога се е бил срещу Господарят на магиите. Говорих с него за Меча на Шанара, за пътуването ни до Паранор и за съдбата на групата ни. Научих от него малко, което показва, че съдбата ни ще се решава в по-далечни дни, по-точно, съдбата на всички, с изключение на един.

— Какво искаш да кажеш — обади се настойчиво Ший.

Аланон се вдигна, без да се олюлява, на крака, огледа мълчаливо долината, сякаш за да се увери, че срещата с духа на Бремен е приключила, после се обърна към лицата, конто го чакаха нетърпеливо да продължи.

— Никак не е лесно да се каже това, но вие стигнахте дотук, почти до края на това дирене. Извоювахте си правото да разберете. Духът на Бремен предсказа съдбата на хората от групата, когато го призовах от света на преддверието на ада, в което той е прикован. Обеща, че спец две зазорявания ние ще притежаваме Меча на Шанара. Но предсказа и още нещо. Един от групата ни няма да стигне до най-отдалечената страна на Драконовите зъби. Въпреки това той пръв ще притежава свещения меч.

— Все още не разбирам — призна си Ший след кратък размисъл. — Вече загубихме Хендъл. Той като че ли е говорил за него.

— Не, грешиш, млади ми приятелю — въздъхна тихо Аланон. — Когато каза това, той се обърна и посочи към вас четиримата, които стояхте на края на долината. Един от вас не ще стигне до Паранор!