Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Аланон поведе останалите четирима напред през хаоса от отрупаните на безразборни купчини камъни право нагоре към хребета, заграждащ загадъчната долина. Само след няколко минути те стояха на края й и изненадано гледаха пейзажа, който се простираше пред погледа им. Долината беше дива пустош от откъснати скални блокове и камъни, разхвърляни по цялата земя, черни и блестящи като камъка, който Ший беше разглеждал на пътеката. Цялото място беше покрито с тях. Нищо друго не се виждаше, освен малко езеро с тъмни води, които блещукаха слабо с зеленикаво-черни отблясъци и се движеха в малки бавни кръгове, като че ли имаха свой собствен живот. Ший беше изумен от странното движение на водата. Нямаше вятър, който да предизвиква леките вълнички. Погледна мълчаливия Аланон и беше потресен, когато видя странния блясък, който се излъчваше от мрачното му сурово лице. Високият странник изглеждаше потънал в мислите им, втренчил поглед в езерото и младежът от Вей л усетя странната тъга, с която той неотлъчно наблюдаваше леко пенещите се води.
— Това е Шейлската долина, прагът пред Залата на кралете и домът на духовете на вековете. — Плътният глас излезе от дълбините на огромните му гърди. — Езерото е Рогът на Хадес — водите му са смърт за простосмъртните. Елате с мен до края на долината, но после ще триона да продължа сам.
Без да чака отговор, той се заспуска бавно по склона на хребета, като стъпваше здраво върху нестабилните камъни, с поглед, отправен към езерото. Другите го следваха озадачени и смълчани и усещаха, че моментът щеше бъде важен за всички тях. Усещаха, че тук, повече отвсякъде другаде във всички земи, Аланон е крал. Без да може да обясни защо. Ший знаеше, че историкът, пътешественикът, философът и мистикът, човекът, който ги беше прекарал през неизброимите опасности на един безумен риск, смисъла на който единствено той знаеше, загадъчният мъж, когото те познаваха като Аланон, най-после си е у дома. Минути по-късно, когато всички се събраха в края на Шейлската долина, той отново се обърна към тях.
— Каквото и да се случи занапред, няма да ме следвате. Няма да мърдате от това място, докато не свърша. Там, където отивам, има само смърт.
Те стояха като заковани на място, докато той се отдалечаваше през каменистата местност към странното езера Наблюдаваха как високата му черна фигура с леко издуващ се голям плащ се движи неотклонно напред, без да променя нито бързината, нито посоката. Ший хвърли бърз поглед на Флик, на чието лице беше изписан страх от това, което предстои да се случи. За миг на Ший му се прииска да се махне оттам, но веднага осъзна колко глупаво би било подобно поведение. Инстинктивно стисна здраво куртката си и усети успокоителното въздействие на малката торбичка, в която бяха камъните на елфите. Присъствието им го накара да се почувства по-сигурен, въпреки че се съмняваше, че биха могли да му помогнат срещу нещо, с което Аланон не би могъл да се справи. Погледна тревожно другите, които наблюдаваха смаляващата се фигура. После отново се обърна и видя, че Аланон е стигнал до ръба на Рога на Хадес, където явно очакваше нещо. Сякаш цялата долина потъна в гробна тишина. Четиримата чакаха с очи, вперени в мрачната фигура, която стоеше неподвижно на брега на езерото.
Бавно високият странник вдигна обгърнатата си в черен плащ ръка към небето и смаяните мъже видяха как езерото се разбунтува и запени гневна Долината се разтресе силно, сякаш някакъв скрит, дремещ живот, беше пробуден. Ужасените простосмъртни се огледаха наоколо невярващо. Уплашиха се, че ще бъдат погълнати от осеяните с камъни челюсти на някакъв кошмар, предрешил се като долина. Аланон стоеше без да помръдва на края на брега, когато водите в центъра кипнаха бурно и фонтан от пръски изригна нагоре към тъмните небеса с остро свистене на облекчение, като че ли се освобождаваше от дълбините. Сред нощния въздух се разнесоха тихи вопли, виковете на оковани души, чийто сън беше нарушен от човека, който стоеше на ръба на Рога на Хадес. Гласовете, нечовешки и сковани от смъртта, се врязаха през несъвършената обвивка на разсъдъка на четиримата, които; трепереха и гледаха от края на долината, напрягаха уплашените си мозъци и се гърчеха с безпощадна жестокост, докато накрая изглежда и малкото смелост, която им беше останала, явно беше изстискана от тях, оставяйки ги напълно изцедени от всичките им защитни сили. Те стояха вцепенени от ужас, неспособни да се движат, да говорят, да мислят дори, докато звуците на света на духовете ги връхлитаха, пронизваха съзнанието им, предупреждаваха ги за нещата извън този свят и извън тяхното разбиране.