Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
— Защо продължи да рулираш, когато виждаше, че си толкова близо до ръба?
Харисън затвори очи за секунда, после поклати глава: — Не знам.
— Аз мога да ти отговоря — каза убедено Джейк. — Вас, кратуните, и на сън да ви бутнат, скачате с „Тъй вярно“. За Бога, Дъг, ако чувстваш, че нещо не е на ред, не го прави. Задникът ти си е твой.
Харисън кимна и смукна от цигарата. Лицето му бавно възвръщаше цвета си. След малко каза:
— Виждал ли си някога как рулират нощем момчетата на РА-5? Носовото колело е далеч зад кабината. Когато трябва да обърнат този Виджилънт до ръба на палубата, те висят над океана. Аз никога не бих могъл да направя това. Тръпки ме побиват само като ги гледам.
— Не се подчинявай сляпо на жълтите ризи — каза Джейк в подкрепа на мисълта си. — Падането, Дъг или потъването към дъното няма да успеят да те убият. Ще умреш, като се усетиш какъв глупак си бил.
Когато Дъг си отиде, Джейк се върна към бележките си от лекциите за полетите на палубната авиация. Той ги редактираше и допълваше, за да ги даде да се напечатат. Възнамеряваше да ги прати на старшия ръководител-кацане в учебната ескадрила на А-6 — ВА-128, на остров Уитби. Може би в тях имаше нещо, което можеха да използват при обучението.
Тази 128-а ескадрила бе наистина чудесно място за след това плаване, е, ако не напускаше Флота, момче. Вземаш си една къща на брега или на някоя скала с изглед към залива, летиш, малко лекции в клас, риткаш си и животът си тече. Ако не напускаше... Ако Малкият кур Доновън се навиеше да го прибере обратно. Да му прости и да забрави.
Но нали ще напуска! Никога повече дълги самотни месеци в морето, нощни катапултирания, безцелно реене из проклетия ИО, докато тихо гниеш. Никога повече.
Алън Бартоу се приближи до бюрото.
— След като се освободиш, слез в моята каюта да направим едно каре. Отдавна не сме получавали постъпления от някой калмар.
— Все още имам достатъчно кратунски петаци от предния път, ще ги взема с мен.
— Последният истински играч...
Нищо нямаше да му липсва, каза си той, за стотен път. Абсолютно нищо.
Една от най-трудните задачи във военната авиация беше нощното престрояване. В тъмна нощ, под облаците, самолетът, до който трябва да застанеш, е само примигващо петно от светлини. Без хоризонт или каквато и да е друга визуална опорна точка, единственият начин да се изпълни този фокус е перфектно разпределение на вниманието в кабината и кратки погледи към целта. Трябва непрекъснато да се бориш със стремежа да задържаш очите по-дълго върху целта, за да определяш ъгъла на сближение и дистанцията. Защото иначе си загазил.
Този път Джейк бе сигурен, че е успял да предвиди всичко. Трябваше да пресрещне танкера, който приключваше дежурството си, на 5000 фута, по петмилната окръжност около кораба. Вече виждаше маяците му.
— На десет часа — каза Флап.
— Разбрано, наблюдавам го.
— Сигурно е с двеста и петдесет.
Джейк погледна скоростомера. Приборната му беше триста. Ще трябва да я намали по време на сближението. Сега беше рано.
Танкерът би трябвало да изпълнява лява орбита. Джейк сви, докато носът му излезе пред целта, а тя му дойде на дясната задна четвърт от фанара — точно над тубуса на радара. После плъзна леко самолета с ляв крак и десен лост, за да подобри обзора си.
Когато целта е отдясно, А-6 е труден за престрояване — кабината е доста широка, навигаторът седи отдясно. В резултат десният долен ръб на фанара бе прекалено високо и при сближаването бе достатъчна и незначителна грешка, за да се загуби целта. Джейк знаеше всичко това. До този момент бе изпълнил няколкостотин престроявания, дори не се замисляше за проблема и необходимата техника за решаването му.
И все пак нещо не беше наред. Джейк огледа приборите си. Нормални показания. Защо тогава танкерът му бягаше вдясно? Той инстинктивно намали наклона и отново прегледа авиохоризонта, височината, скоростта... Нормално. Да го духа — пак му бягаше вдясно.
— Тексако, какъв ти е курсът?
— Нула две нула.
Проклятие! Стана му ясно. Неговият завой бе по-свит, а той си мислеше обратното. Изправи крилата и продължи в права посока, за да пресече траекторията на танкера, някакво непривично чувство го глождеше отвътре. Как можа да се заблуди...
Къде остана танкерът... Господи! Много бързо се приближава — прекалено бързо! Малък газ, въздушни спирачки и ...
— Гледай си височината — каза Флап.
Джейк погледна. Наклонът му беше деветдесет градуса, в снижение, пресичаха 4500 фута.