Мъжки игри

Емоционалният живот на Анна Лазарева открай време беше труден. И то не просто труден, а почти болезнен. В него по странен начин се съчетаваха, от една страна, нежност и сантименталност, а, от друга — всепоглъщаща омраза към околния свят. Омразата май беше прекалено много и може би именно затова Анна инстинктивно търсеше повече топлина и обич. От това произтичаха всички нейни нещастия.

До дванайсетгодишна възраст Аня Лазарева беше най-обикновена ученичка. Учителите уважаваха нейната старателност, затова никога не й пишеха двойки, но при цялото си желание не можеха да оценят знанията й с повече от тройка. Понякога в бележника й се появяваха четворки и дори петици по такива интелектуално необременителни предмети, като рисуване, трудово обучение, пеене или физкултура. Но като цяло Аня беше стабилна тройкаджийка. Когато строяваха класа по височина, тя стоеше първа в редицата, но това още не беше повод за присмех, защото второто по ръст момче винаги беше по-ниско само с някакъв си половин сантиметър. С една дума Аня не биеше на очи — в класа имаше и пълни двойкаджии, и момчета, високи почти колкото нея. Е, може би беше най-грозничката…

На дванайсет години тя изведнъж започна да расте и само след година стабилно си спечели прякора Дългата. Животът й в средата на нейните съученици стана непоносим, закачаха я, грубо и глупаво се шегуваха с нея, че и пъпки я нападнаха, и те никак не я украсиха. На четиринайсет години момичетата от нейния клас вече ходеха със златни обички на ушите и с грим на очите, правеха си модни прически и излизаха с момчета от по-горните класове. В сравнение с тях Аня Лазарева изглеждаше не просто като грозното пате, а като рожба на динозавър — с дълга шия и грозна глава.

Именно тогава започнаха изблиците на злоба. Родителите й, което си е вярно, водеха момичето по лекари и лекарите им обясняваха, че израстването е особеност на хормоналната обмяна, пъпките сами ще минат след година-две, това са чисто юношески проблеми, свързани с пубертета, а що се отнася до раздразнителността и изблиците на агресия, най-добре ще е да се борят с това с помощта на спорта.

Аня с удоволствие бе приета да тренира баскетбол, още повече че общата й физическа подготовка беше много добра. Не мина и половин година и животът й се промени. Треньорът дойде в училището при директора и помоли да пуснат Лазарева от 8-б клас на тренировъчен лагер за подготовка за Републиканския турнир.

— Аня е гордостта на нашия отбор, всичките ни надежди са в нея и ако вие не разрешите да отсъства от училище, московският младежки национален отбор едва ли ще спечели — помоли той.