Мъжки игри

— Какви проблеми имаш?

— Семейни.

— Нещо с жена ти ли?

— Не. Аз съм ерген. Проблемите ми са с вдовицата на братовчед ми. Трябва да й помогна да намери пари, много пари. Разбираш ли, братовчед ми умря, като остави големи дългове, и сега кредиторите тормозят горката жена. Заплашват нея и детето й, а момчето е само на седем годинки. Аз трябва да се погрижа за тях, разбираш ли?

— Разбирам — кимна Анна.

Купиха хляб и тръгнаха да се прибират. Предвидливият Паригин се погрижи и за „витамините“ в организма — сушени кайсии, стафиди, ядки, маслини. Ако успееше да намери верния тон в общуването с Анна, жилището на „Мосфилмовская“ щеше да стане негово убежище през близките дни, следователно трябваше да го зареди с всичко необходимо.

Закусваха бавно и дълго, после правиха любов. Паригин определи този ден за оформяне на окончателния план на по-нататъшните си действия. И същевременно за „опитомяване“ на Аня. В живота си бе имал доста жени и се бе научил доста добре да се оправя с тях. Във всеки случай към обед вече бе разбрал, че за Анна главното е бракът или поне някакво негово подобие във вид на постоянна връзка с мъж, па бил той дори женен за друга. Ето защо, когато приключиха с изяждането на сготвеното за обед чахохбили, той замислено каза:

— Какви чудеса се случват все пак! Цял живот съм търсил жена като тебе, а я намерих случайно в метрото и на всичко отгоре се оказа, че тя обича другиго. Защо толкова не ми върви, а?

Ударът беше премислен, така че безпогрешно улучи целта. Анна се обля в руменина и сведе очи.

— Защо пък реши, че обичам другиго? Това са глупости.

— Ами снощи? — лукаво попита Паригин.

— Снощи си беше за снощи.

— Значи излиза, че си и лекомислена?

— Какво говориш… Просто се бях увлякла. Нали знаеш как става? Временно помътен разум. Ти си много по-свестен.

— По-свестен от какво?

— От кого. Ти си по-свестен от него.

През цялото време тя нито веднъж не назова Михаил по име и Паригин трябваше много да внимава какво говори — да не би случайно да се издаде, че знае не само собственото, но дори и бащиното, и фамилното име на капитан Доценко.

— Между другото с какво се занимава той?

— Журналист е.

— Така ли? — възкликна Паригин. — Модерна професия.

Това вече е по-добре. Значи тя не знае, че Доценко работи в милицията. Сега вече е напълно очевидно, че той не е въртял любов с нея, а е изпълнявал задача. Интересно! Значи е подозирал в нещо тази върлина? В какво може да е замесена тя? Или не е замесена в нищо, а просто капитанът е проверявал нейните връзки? Това, разбира се, не е добре, защото натрапчивият капитан може всеки момент отново да се завърти около мадамата, а значи и около Паригин. Опитът му обаче подсказва, че това едва ли ще се случи. Ако момичето още беше нужно на капитана, той нямаше така внезапно да изчезне и да я настрои срещу себе си.