Мъжки игри

— Тихо! — И Паригин повиши глас: — Я престани да крещиш, ще събудиш целия блок!

— И вас ви мразя! Всички сте еднакви!!!

Тя се опита да го отблъсне и да избяга от кухнята, но Евгений ловко улови ръцете й и ги стисна с всички сили. Въпреки съществената разлика в ръста, Анна се оказа значително по-слаба, макар да му се наложи да употреби известно усилие, за да я удържи. Нали е спортистка! Тя яростно се дърпаше от силните му ръце, дори се опитваше да рита, очите й святкаха, лицето й пребледня, устните се превърнаха в тясна ивичка. След няколко мига Паригин с изненада усети, че му е все по-трудно да удържа развилнялото си момиче. У нея сякаш нарастваше някаква неведома сила, която придаваше на мускулите й здравина, а на движенията — рязкост и бързина. „Идиотизъм — мерна се в главата му, — стоя посред нощ в чужда кухня и почти се бия с непознато момиче. Как се е развилняла! Откъде ли взема толкова сили?“

Анна успя да се измъкне по някакъв начин и го сграбчи за косата. От неочакваната болка Паригин изкрещя и веднага престана да се сдържа и да си напомня, че насреща си има жена. С една болезнена хватка той бързо хвърли Анна на пода и изви ръцете й зад гърба. Яростта й утихна също тъй бързо, както бе пламнала. Сега тя лежеше на пода, опряла лице в неособено чистия линолеум, и май всеки момент отново щеше да се разплаче. Евгений приклекна до нея.

— Какво правиш? — попита я спокойно. — Нахвърляш се на хората… Аня, я престани! Разбирам, чувстваш се зле, но трябва да го преживееш. Нямаш друг изход, разбираш ли? С бой и насилие не можеш нищо да оправиш. Гаджето ти те е изоставило и няма да се върне — дори да ме пребиеш. И да ме убиеш — пак няма да се върне. Ще трябва да се примириш с това. Е, свършихме ли? Може ли да станем?

Той пусна ръцете й и й помогна да стане. Лицето на момичето беше все така бледо, но очите му отново угаснаха и вече не святкаха така яростно, както преди няколко минути.

— Извинете — каза тя с равнодушен глас. — Не биваше да се държа така. Извинете. Забравих как се казвате.

— Евгений Илич — напомни й Паригин.

— Да… Извинете, Евгений Илич.

— По-добре ли си вече?

— Да, всичко е наред.

Гласът й звучеше все по-тихо и по-тихо и Евгений разбра, че тя отново се отнася, потапя се в своята депресия. Каква психика има обаче това момиче! Какви резки смени на настроението…

Той я прегърна през раменете и внимателно я поведе към стаята. Анна вървеше, без да се съпротивлява, и послушно седна до него на дивана. Паригин не беше специалист в областта на психиатрията и нямаше ясна представа как трябва да се държи и какво трябва да прави с такава нервна особа, затова реши да се довери на интуицията си. А интуицията му подсказваше, че трябва веднага да обладае Анна. На леглото или на пода — без значение. Щом тя е била луда по своето чернооко ченге, а то нито веднъж не се е възползвало от това, у нея сигурно се таи огромна неизразходвана сексуалност, която очевидно се е трупала дълги дни. Само така би могъл да я разсее и успокои сега.