Мъжки игри

Добре де, днес за последен път ще видим как се придвижва детективчето, реши Паригин. Към пет и половина Доценко бе влязъл в сградата на „Петровка“, но ето вече минаваше шест, а той още нямаше намерение да излиза и да тръгва към „Профсъюзна“, за да се види с онази, високата жена, както бе правил през всички предишни дни. „Нима съм го изпуснал? — с внезапна тревога си помисли Евгений. — По дяволите, ако е излязъл през друга врата на задната уличка, може би именно днес той ще наруши обичайния си режим и ще се срещне с хората, които ме интересуват?“

Той се завтече към метрото и в седем и десет вече беше на „Профсъюзна“. Върлината със зачервен от студа нос още работеше, но имаше угрижен вид. Постоянно поглеждаше часовника си и постепенно отчаяние сменяше недоумението на лицето й. В осем без четвърт дойде колата, двете яки момчета натовариха в нея непродадените вестници и списания и сгъваемите маси и си заминаха. Момичето обаче нямаше никакво намерение да си тръгва, а продължаваше тъпо да стои на едно място, без да откъсва отчаян поглед от стъпалата, които се изкачваха от подземния тунел. Всичко е ясно, помисли си Паригин, скарали са се и той не дойде в обичайния час. Какво пък, щом изпусна Доценко, трябваше поне известно време да наблюдава момичето. Може би дори имаше смисъл да се запознае с него. Оскърбените жени често на драго сърце разказват за кавалерите си какви ли не гадости, включително неща, които не бива да се разгласяват.

Минутната стрелка на часовника направи пълен кръг и тръгна да прави втори, а жената още стоеше като вързана. Лицето й стана съвсем отнесено, тя сякаш напълно бе забравила защо стои тук, близо до входа на метрото — просто са й казали да стои и тя изпълнява заповедта. Паригин започна да премръзва, но мъжки търпеше, разбирайки, че се случва нещо необичайно и случаят не бива да се изпуска. Едва ли става дума за просто скарване — тогава тя нямаше да чака толкова дълго. Ако предната вечер са се скарали, още в седем и половина щеше да разбере, че Доценко няма да дойде, и спокойно щеше да си тръгне. Но ето че часът минава вече девет, а момичето продължава да стои. Нещо друго трябва да се е случило.