Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Всичко, което трябваше да направи, бе да премести ръката си, да сграбчи спринцовката от джоба си и да я забие в него. После, ако медта се инжектираше право в тялото му, както се надяваше тя, щеше да умре в ужасна, възпламеняваща мотоциклетна катастрофа. Фасулска работа.
Можеше да го направи.
Можеше.
Бойл сменяше всеки светофар, който наближаваха, на зелено. Или беше това, или той имаше огромен късмет в уцелването на светлините в точния момент. Зелена светлина. Зелена светлина.
Зелена светлина.
Приближаваха се до склада и Изабел знаеше, че трябва да го направи. Беше време, минало време. Сърцето й биеше толкова силно, че си помисли, че получава сърдечен удар — за предпочитане пред начина, по който щеше да умре, — Изабел се раздвижи.
Бойл изрева в знак на протест, като тя премести ръката си от тялото му, но Изабел го игнорира. Тя зарови ръката в ризата си, търсейки спринцовката и я извади. Хващайки я между зъбите си, тя освободи иглата, заби я във врата на демона и избута буталото до края.
Течната мед се разля в гърлото на Бойл.
Спринцовката беше празна.
Бойл изгъргори. Моторът закриволичи. Изабел погледна надолу, към бързо преминаващия път под тях. Те възстановиха равновесието си за момент, след което звярът издаде сподавен, поразителен, крещящ звук.
И се обърнаха.
Моторът падна на дясно и изхвърли Изабел на тротоара. Движеха се с осемдесет километра в час и, точно в момента преди Изабел да падне, съзнанието и стана напълно празно — тотално чисто. Тогава падна. Никаква болка не избухна в нея. Нищо, освен мекота, не срещна главата и тялото й, когато тя се плъзна и изтърколи през пътя и на тротоара.
Изабел лежеше настрани, неподвижна и в съзнание. Несъмнено беше в шок и това беше блокирало болката от катастрофата. Ако погледнеше надолу към тялото си сега, щеше да види кръв, разкъсана плът и усукани крайници.
Реши да не поглежда.
Вместо това тя погледна мотора, скърцащ по настилката, стържейки в огнена симфония на разрушение надолу по средата на улицата. Бойл продължи с него, кракът му беше заклещен под усукания метал. Моторът спря близо до тротоара, демонът беше неподвижен.
Беше ли го убила? Беше ли свършил най-накрая кошмарът? Тя все още беше в съзнание. Значеше ли това, че е преживяла мъчението? Или вцепеняващият студ, крадящ от тялото й беше просто предвестник на смъртта?
Звукът от стържещ метал изпълни въздуха отново. Моторът се помръдна и Бойл се измести под него, ръмжейки.
— Не — прошепна Изабел, повдигайки глава. — О, не.
— Ставай! — гласът на Томас. Силни ръце под раменете й, изправящи я. — Изабел, ставай! Той не е мъртъв.
— Какво? — Изправи се и погледна надолу. Нямаше кръв. Нито дори драскотина. Нито дрехите й бяха разкъсани. — Какво беше…
— Аз омекотих падането ти. Бетонът е част от властта ми като магьосник на земята. — Повлече я надолу по улицата, докато говореше. — Трябва да те махнем от тук, в случай че Бойл се възстанови и тръгне след теб.
— Почакай! — Тя го блъсна. — Не, не мога да избягам. — Изабел се обърна и тръгна обратно към Бойл.
Той я сграбчи, вдигна я и я понесе напред към все още работещата си кола.
— Ума ли си загуби?
Тя се бореше в прегръдката му.
— Не! Ти не разбираш. Пусни ме!
— Може да ми обясниш, когато сме на 5 мили от тук, става ли?
Неспособна да разбие желязната хватка на Томас по никакъв друГначин, Изабел се фокусира върху водата в пръстите му, ръцете и раменете му, принуждавайки я мигновено да се загрее. Томас извика и я изпусна.
Изабел падна на земята и се изправи, борейки се да застане на краката си.
— Не мога да си тръгна сега. Бойл ще вземе друга магьосница на моето място. Или той ще умре… или аз. Няма да позволя това да се случи по никакъв друГначин.
Томас се вгледа в нея за момент, преди да отговори.
— Сключила си някаква сделка с Бойл? Или ти ще отидеш доброволно с него, или ще вземе друга магьосница на твое място?
Тя кимна яростно, погледът й се рееше зад Томас към мястото, където Бойл се беше вдигнал от земята.
— Майка ми, всъщност. Той възнамеряваше да вземе майка ми на моето място. Да, с нея имаме разногласия, но не мога да позволя на Бойл да я убие.
Бойл изглеждаше лошо ранен и надеждата се разгоря в нея. Съдейки по начина, по който той се движеше, Изабел се съмняваше, че той може да се отдалечи от сегашното си местоположение, което беше на удобно разстояние от тяхното.