Блондинка от Маями

— Така е.

— И той ще даде показания, че като дете твоята клиентка е била изнасилена, поради което загубила самообладание или нещо подобно и гръмнала покойника с онова пищовче.

— Да, в общи линии.

— Тогава как, по дяволите, може да е враждебен?

— Защото не е прав. Ще настоява, че е станало точно така, за да прикрие собствените си злодеяния. В момента е настроен враждебно, а до довечера буквално ще побеснее.

Съдията погледна Соколов, който прикри злорадството си с невинна усмивчица.

— Щом Джейк иска да съсипе единствения си ценен свидетел, кой съм аз, та да му преча?

— Джейк, надявам се, че знаеш какво вършиш.

— Знае ли го някой от нас, ваша чест? Във вселенски смисъл, искам да кажа.

— Не се шегувам, Джейк — предупреди съдията. — Ако кроиш някакъв план за обжалване заради некадърна защита, ще ти лепна адвокатското разрешително на първия товарен влак за Аляска.

Някои съдии толкова си падат по цветистите изрази, че не усещат кога почват да ръсят глупости.

— Съдия Стангър, уверявам ви, ако съм некадърен, в това няма някакъв умисъл.

— Добре, прави каквото си знаеш. — Съдията ни върна по местата, после се обърна към секретарката. — Марджи, прочети последния въпрос, ако обичаш.

Секретарката прелисти страниците и зачете с монотонен глас, който изобщо не приличаше на моя:

— Не е ли истина, доктор Шийн, че бяхте приятел на Емили Бърнхард, а не на Хари?

Докторът се изкашля и хвърли поглед към Криси. Тя седеше зад масата на защитата, облечена изцяло в тъмночервено: поло, жилетка с коланче и плетена пола почти до глезените. Изтънчено и изящно, но в неподходящ цвят. Бях забравил собствените си изисквания да се избягна всичко, което напомня засъхнала кръв.

— И да, и не — отговори Шийн. — Емили беше моя пациентка. Съпругът й беше… там, в къщата. Всички се познавахме.

— Нека го кажем направо, Емили Бърнхард бе нещо повече от пациентка, нали?

— Не съм сигурен, че ви разбирам.

Вдигнах вежди към доктор Шийн, но мимиката ми беше предназначена за заседателите. После зачаках. Понякога мълчанието върши чудеса. Тишината изпълва съдебната зала. Свидетелят се изнервя, усеща, че заседателите чакат. Откъм залата долита кашлица, вратата скърца, някой се размърдва на стола. Един самоуверен свидетел отговаря със същото оръжие — просто чака. В края на краищата Шийн просто бе казал, че не разбира. Можех да задам въпроса по друг начин, но предпочетох да чакам. Десет секунди, петнайсет. Сякаш бе минах цял час.

— Е, през годините съм се сближавал с мнозина пациенти — отговори най-сетне Шийн. Изглеждаше стреснат, настръхнал, неуверен.

— Не ме интересуват другите пациенти. Отговорете на въпроса ако обичате. Беше ли Емили Бърнхард нещо повече от пациентка?

Кратко колебание.

— Да, беше.

— И нещо повече от приятелка?

— Не разбирам какво намеквате.